— Може би е получил амнезия — най-накрая оформи някакво благовидно предположение той.
— А-ха, тогава пък аз съм сигурно дядо Коледа, а? — оцени предположението му Слоун.
Всички останали възможности, за които можеше да се сети Хатчър, бяха, че или Коуди е сътрудничил на виетнамците, или е бил изменник, или дезертьор, или пък, че е замесен в наркобизнеса, или в убийства, или в търговия с бели робини, или още цяла дузина други престъпления, които можеха да му дойдат наум.
Явно и на Слоун му се въртяха из главата такива предположения.
— Ако наистина е жив, не мога да измисля каквато и да е свястна причина, която да оправдае поведението му. Като начало, налице е поне фактът на дезертьорството, което е неоспоримо. Щом не е убит, той все още принадлежи на американския флот, тялом и духом.
— Добре де, но въпросът преди всичко е: „Защо е останал в нелегалност?“ — каза Хатчър. — Искам да кажа, ако не е бил убит и не е бил в Ханой, тогава къде, по дяволите, е бил?
— Е, където и да е бил, във флота са убедени, че той е „загинал при изпълнение на служебния си дълг“.
— Може би това му е помогнало.
Хатчър замислено кимна с глава.
— Или пък го е вкарало в капана. Но както и да е, какво общо има всичко това с мен?
— Никой не познава Тайланд така добре като тебе, Хач. Познаваш и добрите момчета, и лошите момчета там, действал си и от двете страни на барикадата. Не мога да накарам Военното разузнаване да се заеме с тоя случай, защото още на часа всички в Пентагона ще разберат за това. Разследването трябва да бъде неофициално. Ако Коуди е жив и се е замесил в нещо нечисто… все пак трябва да се съобразим и с репутацията на неговия старец.
— Нечисто — изръмжа Хатчър и се ухили. — Много си деликатен, Хари.
— Схващаш ми мисълта — продължи Слоун. — Имаме нужда от някого, който познава страната, и който да може да си държи езика зад зъбите. А не познавам друг, който по-добре от теб може да си държи езика зад зъбите, стари приятелю. Освен това, навремето беше страшен при разследванията на такива по-заплетени случаи, ако мога така да се изразя.
— Първо на първо на мен не ми е минало още времето, и освен това не ми викай „стари приятелю“. И кои, по дяволите, сте вие?
— Пет-шест колеги на Бъфало Бил от добрите стари времена в Генералния щаб. Виж сега, тоя тайландец, Уол Пот се казва, отишъл в посолството ни в Банкок и им предложил сделка. За щастие, човекът от разузнаването там се оказал един от помощниците на Коуди отпреди, Лю Портър.
— Уинди Портър15?
— Да, помниш ли го?
— Смътно.
— Той е разпитал Пот. Веднага щом схванал каква е ситуацията, наредил да задържат Пот и ми се обадил.
Аз наобиколих набързо няколко стари приятели от Естаун и се поразмърдахме с тях по тоя въпрос. Най-накрая трябваше да съобщим и на Стареца.
— Защо накрая — изхриптя Хатчър. Слоун го изгледа сериозно.
— Защото Бъфало Бил умира от рак, Хач. Няма да изкара и до края на годината.
Това сякаш вцепени Хатчър. Пред очите му за момент изникна представата за стария генерал Бъфало Бил Коуди, с тяло разяждано от коварната болест.
— Мисля, че всички обичаме Стареца, нали? — каза Слоун с неочаквано пресипнал глас. За момент замълча, преглътна мъчително и после продължи: — Той ни помоли за една последна услуга. Ако момчето му е живо, поиска, да го види, преди да умре.
— Ами ако Коуди е загазил?
— Именно затова имам нужда от теб, Хач — каза Слоун с все още разтреперан глас. — Ако много я е оплескал, Портър няма да може да се справи. Знаеш го, че е като мечок. Всъщност, генералът иска просто да се срещне някъде с Коуди — където и да е — Хаваите, Токио, Сидни. Където пожелае Мърфи. Никой не трябва да разбере за тая среща.
— Едно такова пътуване сигурно ще убие Стареца — каза Хатчър.
— И без това малко време му е останало — каза Слоун с примирение. — Единственото нещо, което можем да направим за него, е да се отнесем с много внимание и съчувствие към последното му желание, без значение колко усилия ще ни коства това и да успеем да убедим момчето, че не го търсим, за да го набутаме в панделата, че просто искаме да направим един последен подарък на Стареца.
— Едва ли можеш да наречеш Коуди „момче“ — каза Хатчър. — Сега трябва да е вече на четирийсет и две — сметна той, като прибави една година към своята възраст.
— Иди в Тайланд и го намери, ако е там — каза Слоун делово. — Или поне да успокоиш душата на Стареца.
— Като докажа със сигурност, че е убит? — изхриптя Хатчър.
— Да. Или едното, или другото. Изведнъж Хатчър се изсмя беззвучно.
— Разузнаването на флота от четиринайсет години се мъчи да се добере до някакви следи от Коуди — каза той, — а ти ме караш, ей така, да ида в Банкок, който има петдесет милионно население, и да го открия.