— Застреляха ме!
Настана невъобразим хаос.
Втората атака беше причинила много по-голяма паника, отколкото първата.
Мъжете от охраната нямаха и представа откъде идват изстрелите. Успяха да видят само как младата двойка на петдесет фута от тях се свлече на пода. Момичето започна да пищи ужасено. Кампон беше паднал по гръб на пода и гледаше с безжизнен поглед нагоре. В ръцете на мъжете от охраната се появиха револвери. Хедрич се наведе над Кампон и сложи ръка на шията му, за да опипа пулса. Из цялото помещение се разнесоха писъци като надигащ се ураган. Всички се втурнаха панически към изхода. Някаква маса беше преобърната. Разнесе се звън от счупени чаши. В цялото заведение се разрази паника.
Двамата от охраната на сцената скочиха и се запромъкваха към групата около генерала. Другите двама от балкона се взираха напрегнато надолу към тялото наКампон. В цялата тая бъркотия никой не беше разбрал откъде бяха дошли изстрелите.
Щъркелът седна на ръба на сцената, свали кокилите от краката си и се провря зад една от огромните тонколони. Отвори задния й капак, напъха кокилите и оръжието си вътре в нея и затвори капака, а след това се затича към близкия авариен изход. Той водеше към един лабиринт от тунели, разположен под дансинга. Докато тичаше надолу по стълбите, щъркелът смъкна от себе си наметката и свали крилата от ръцете си. Той притича до някаква малка врата, която водеше до помещението с таблата на електрическата инсталация. Вмъкна се вътре, продължавайки да се разсъблича в движение. Смъкна от себе си жълтия клин, измъкна една найлонова торба, скрита зад главното табло, и започна да натъпква всичката си перушина в нея. Само за броени секунди щъркелът се беше превърнал в млад мъж по джинси и синя блузка. От торбата измъкна една кърпа, напоена с тоалетно мляко, и избърса старателно изрисуваното си лице. После отново побягна по лабиринта от коридори и стигна до други стълби, водещи нагоре. Когато ги изкачи, той открехна една врата и надникна в кухненското помещение, което се намираше зад нея. Работещите там се бяха скупчили в единия край на помещението и наблюдаваха суматохата, която се беше разразила в залата на заведението.
— Господи — каза един от готвачите, — застреляха някого.
Атентаторът се вмъкна незабелязано в кухнята, натъпка торбата си в една голяма кофа за отпадъци, постави кофата върху една количка и я забута към задния изход. Хаосът от заведението още не беше успял да се разпространи и отвън. Мъжът набута кофата за смет между дузината други кофи, погледна за момент часовника си и изчезна в тъмната улица.
Три минути и половина. Не беше лошо.
УДАРЪТ
Едрият, як чернокож мъжага, който се движеше по Суривонг Роуд, свърна в една пресечка и се насочи през Патпонг към Томбстоун24. С падането на нощта Банкок се преобразяваше — сякаш с едно махване на магическата пръчица на някакъв порочен гений се превръщаше от познатия през деня многолюден, шумен и забързан бизнесцентър в бляскава неонова джунгла. Голи до кръста тигрици крачеха наперено из тая джунгла, изнасяха представленията си в нощните клубове, в публичните домове, в салоните за масажи или причакваха жертвите си по самите тротоари. Обещаващ абсолютно всичко и предлагащ в действителност значителна част от обещаното, бохемският квартал, известен под името Патпонг, поднасяше по някакъв изопачен начин на туристите от Европа и Съединените щати стила на живот и развлечения, характерен за циничния американски мироглед. За всички „фаранг“, т.е. чужденците, които се изсипваха всяка вечер на тумби, очаквайки да опитат от прословутите сексуални лудории на Банкок, Патпонг беше неотменима част от техните „Тайландски преживявания“.
С изключение на някое и друго „Здрасти“, едрият мъж не обръщаше никакво внимание на множеството сводници, кресльовци и леки жени, които срещаше по улицата. Но всъщност повечето от тях го познаваха. Той мина покрай заведението на Джек „Америкън Стар“ и бара „Сан Франциско“, където голи до кръста гоу-гоу танцьорки25 изпълняваха „специални номера“, и свърна в една пресечка извън обсега на неоновия блясък, гърмящите високоговорители и уличните търговци. Това не беше някоя от тъмните крайни улички, но в нея имаше повече от духа на Финикс, отколкото на Ню Орлийнс. Ако не бяха рекламите, написани и на английски, и на тайландски, както и външният вид на самите сгради, изпълнени в типичния за тайландската архитектура стил, този квартал, наричан Томбстоун, можеше да бъде сбъркан с кое и да е градче от Американския запад. Единственото, което му липсваше, за да бъде тази прилика пълна, бяха прашните улици и коневръзите пред заведенията. Но всъщност едно от заведенията имаше дори и точно такъв коневръз на края на тротоара.
25
Go-go dancers — танцьорка в нощни клубове, която танцува непрекъснато на малък осветен подиум, обикновено в средата на заведението. (Б.пр.)