— Ти си си наумил, че аз съм те предал и това замъглява способността ти за преценка — каза меко Слоун.
В тона му се появиха нотки на съчувствие. Слоун беше програмиран за всякакви случаи. Натискаш едно копче — получаваш съчувствие. Натискаш друго — представя ти се пиеса на тема патриотичен ентусиазъм. Натискаш трето — започваш да слушаш галещи ухото медени слова. Хатчър си спомни първата им среща в салона за специални гости на „Оксидентал Рестърънт“ във Вашингтон, където Слоун, както винаги самоуверен и с бащински тон, му изложи своето житейско и професионално кредо, описвайки „Шедоу бригейд“32 като „златен шанс, възможност да служиш на Родината си, да направиш за нея нещо, от което тя има нужда, място, където имаш свобода на мислене и на действие, която не ти се предоставя в другите секретни служби“. Ни най-малък намек тогава, че „тая секретна служба“ не прави никакви официални отчети за дейността си, че е основана тайно и дори официално не съществува. Хатчър, зелен хлапак току-що излязъл от Академията, чертаещ розови планове за бъдещето си, беше замаян, поразен и зашеметен от тия бляскави перспективи. Прие всичко на доверие, без да задава каквито и да било въироси. Обядът в оня ресторант промени завинаги живота на Хатчър.
— Това беше нещо повече от предателство. Хари. Ти беше мой наставник в живота, дявол да го вземе. Ти нагласи цялата работа. Ти беше направил сценария за оная операция, а аз чаках с ококорени очи помощ от теб. — Хатчър спря да говори за момент и си наля чаша кафе. — През всичките тия години в Лос Боксес мислех единствено за това, как ме захвърли на кучетата заради някакъв непрокоисаник от Държавния департамент. Аз не карах просто служба. Аз ти вярвах изцяло, Хари, а ти ме хвърли за храна на чакалите. И сега продължаваш да действаш така.
— Още малко и от устата ти ще запърхат ангелчета — изхили се Слоун и поклати глава. — Добре де, ти как предлагаш да действаме? Да дадем на съд речните пирати, че са снабдявали нашите момчета в Сайгон с наркотици, а? Да оставим нашите предатели да танцуват върху гробовете ни? Да се помирим с триадите? Абсолютни глупости. Чуй ме да ти кажа само едно нещо, моето момче. Усвоихме всичките тия трикове от мръсните войни. И това ще правим отсега нататък — мръсни войни. Е, не можеш да спечелиш една мръсна война по правилата за бой на маркиз Куинсбъри33, нали? Риташ задници и удряш под кръста, нали?
— Както действат ония в Бразилия и Аржентина, а?
Слоун въздъхна.
— Знаеш ли какъв ти е проблемът, Хач? Опитваш се да съвместиш войната и морала. А те са абсолютно несъвместими. Ако армията беше водила войната във Виетнам по начина, по който ние я водихме, нямаше да ни изритат задниците оттам и на теб ти е ясно това. Ние се научихме как да се бием с враговете си от самите тях. Войникът няма нужда от униформа или от медали — единственото, от което има нужда, е волята за победа. Повтарям ти го отново: ако ти не го направиш, ще го направят на теб. Това е основното правило, според Хари Слоун, и благодарение на него съм се опазил жив толкова време, а и ти също. Просто прекалено много мислиш, Хач. Колко пъти съм ти казвал, че тоя, дето прекалено много разсъждава, умира.
— Хари, ти си нагледен пример, че има хора, които говорят по-бързо, отколкото мислят.
— Добре бе, приятел, ама когато ти заклещят задника натясно, по-добре първо да действаш, а после да мислиш, иначе с тебе е свършено.
Но явно беше, че Хатчъровата преоценка на бригадата и нейните действия доста е обезпокоила Слоун, защото той отново се върна към темата.
— Просто действаш по задачата и това е всичко — каза Слоун и сви рамене. — Защо е необходимо да агонизираш с безкрайни размисли. Не е необходимо ти да правиш моралния избор, той вече е направен от други вместо теб.
— Може пък точно в това да е проблемът. Може би пък аз трябва да реша. Може би аз съм този, който трябва да тегли чертата за равносметка.
— Ха! — каза възбудено Слоун. — На кого ги говориш тия, на стария Хари. Май ми пробутваш някакви идеологии, а? И то преди обяда! Само едно нещо ще ти кажа — ние никога не сме извършили нещо, което не е било правилно. Ако искаш да търсиш кусури на методите на действие, на процедурите, на каквото си щеш, това си е твой проблем. Само недей да ми скапваш хубавата сутрин с шибани идеологии, недей да ми вдигаш лозунги и плакати. Моята идеология е действителността, а действителността е една — ние срещу тях. Ти и аз, ние никога не губим, приятел, тая дума я няма в нашия речник.
33
Правила на маркиз Куинсбъри — основните правила на бокса като спорт, формулирани и прилагани от 1876 г. Носят името на маркиз Куинсбъри — почитател на бокса и техен автор. В по-общ смисъл — това са правила за водене на честен бой въобще, било физическо или словесно противопоставяне. (Б.пр.)