— Ти правиш моралния избор, ами това правя и аз. Времената се менят…
— Именно! Именно! — прекъсна го Слоун. В очите му пробляснаха искри и ентусиазмът отново го облада.
— Времената, нашето време. Нямаш възможност за морален избор при воденето на война, Хач, имаш възможност само да победиш или да загубиш. Бог и Родина! Всичко останало са празни приказки.
— Но ние си имаме наши закони, Хари.
— Да, добре.
— Все пак тук не става въпрос за Бог и Родина, както ти ми теоретизираш. Става въпрос за теб и мен. Гледай да не ти се случи още веднъж да ми забиваш нож в гърба. Само ако се опиташ, ще…
— Знам! — Слоун се наведе съвсем близо до лицето му, усмивката му се разтегли още повече, в сивите му очи още проблясваха искрици. — Ще ме пратиш за храна на рибите.
Нямаше никакъв смисъл да продължават да говорят на тая тема. Хатчър разбираше, че само си хаби думите на вятъра. Слоун беше човек, който не можеш нито да засегнеш, нито да обидиш, човек убеден, че това, което върши, е правилно, необходимо и оправдано от морална гледна точка.
— Забрави тоя разговор — каза спокойно Хатчър. — Все пак не съм дошъл тук да ти правя услуга на теб. Дошъл съм да намеря Коуди.
Слоун кимна и усмивката му придоби кисел оттенък.
— Добре де, по тоя въпрос сме се изяснили. Какво успя да разбереш досега? — попита го той. — Добре поразигра моите момчета.
Още преди Хатчър да успее да отговори, телефонът иззвъня. Слоун извърна поглед към него.
— Какво ли има пък сега? — каза той. Прекоси стаята, вдигна слушалката и заговори с гръб към Хатчър. Косата му беше още мокра от душа и по гърба му проблясваха неизсъхнали капчици вода. Телефонът беше включен в малък, преносим скремблър34, на който светеше червена лампичка, сигнализираща, че е включен.
— Слоун — каза той любезно. 812424. Казвай момче. Казвай… Окей, чисто е, скремблърът е включен, какво има? Какво? Какво! Господи, кога? Господи, Сниърс, че нали имаше десетина човека охрана!… Знам какво съм казал… Не, не прави това. Предполагам, че вестниците ще разтръбят… Разбирам. Ъ-хъ… ъ-хъ… Не, придържай се към официалната версия. Подайте случая на, ФБР, те да се занимават с него… Не, не ЦРУ, дръж ги настрана от това… Чакай малко, чакай да помисля…
Той се обърна към Хатчър, извъртя очи и поклати отчаяно глава. Лицето му беше почервеняло, макар че запазваше контрол над гласа си.
— Никакви снимки на Козомил — каза той в слушалката. — Не го изваждайте още на показ. Пусни на вестникарите версията, че той се укрива някъде извън Америка… ъ-ъ… да речем на Хаваите… Не, на Биг Айлънд, Хаваите са твърде малки, да… Точно така, нека да се поразтичат нататък седмица-две да го търсят… Чудесно. Благодаря ти, Спиърс. Ако временно се покрия някъде, свържи се с Флиткрафт, той може да ме открие по всяко време. — Слоун бавно затвори телефона.
— Ето, синко, вече имам нов проблем. Много важен, от най-важните. Искаш ли да ти кажа водещото заглавие на първа страница в утрешния „Ню Йорк Таймс“? „Железният човек от Мадранго, генерал Кампон, убит в дискотека в Атланта.“
Хатчър отвори уста от учудване. Именно по времето на самия преврат, с който Кампон дойде на власт в Мадранго, Слоун успя да намери възможност да измъкне Хатчър от Лос Боксес. После, шест месеца по-късно, комунистическите партизани си бяха възвърнали столицата. Години наред режимите там се редуваха. Слоун описа накратко пред Хатчър как е бил извършен атентата над сваления централноамерикански диктатор.
— Моите хора твърдят, че убиецът се е бил маскирал като щъркел.
— Щъркел! — удивено повтори Хатчър.
— Били са на костюмиран бал. Пострадали са още трима човека от присъстващите там. Някакво момиче е убито, а приятелят й и един от сервитьорите са в болница в тежко състояние.
— Твой екип ли го е охранявал?
— Ъ-хъ, плюс четирима от неговите хора.
— Кой е бил началник на охраняващия екип? — попита Хатчър скептично.
Слоун се поколеба за момент, после отговори:
— Спиърс и Хедрич.
— Спиърс и Хедрич!
Хатчър замълча за момент и си помисли: „Какъв дявол търси там Джоу Спиърс като телохранител на Хектор Кампон?“ Той си спомняше Спиърс като запален почитател на сърфа от Калифорния, с плътен слънчев тен и с празна глава.
— Спиърс, Господи Боже мой!
— Това беше наш ангажимент — лична охрана на обекта.
— Как, по дяволите, си се забъркал в това?
— Защото Кампон беше много неудобен, за да се занимават официалните секретни служби с него. Данъкоплатците щяха да нададат вой до небесата. Та затова аз се захванах с тая работа.
— Ами Спиърс? Че на него всичкото му сиво вещество се е изпарило още преди двайсет години, докато се е препичал по плажовете на Санта Моника.
34
Скремблър — устройство за кодиране и декодиране на телефонния разговор чрез премодулиране на импулсите. (Б.пр.)