— Така е. Е, той и Хедрич отсега нататък ще охраняват чувалите с пощенски пратки в Томахоук, Уискънсин — до края на живота си.
— Ако им събереш мозъците на тия двамата, може да скалъпиш нещо като малоумник.
— Виж какво — каза Слоун и лицето му започна да почервенява. — Първо на първо, аз я наследих от други тая операция с тоя свален президент и две малки армии, киснещи около границата на Мадранго, очакващи заповед за навлизане в страната, за да изгонят комунистите оттам. Той имаше нужда от оръжия, амуниции, самолети, военни съветници — липсваше му абсолютно всичко освен мерак. Та взе та се домъкна във Вашингтон да търси помощ и нашият президент разплака целия Хълм35 с настойчивите си молби за отпускане на помощи. Натискаше ги за помощ от петдесет милиона долара за Кампон, а аз трябваше да се грижа за тоя копелдак, докато се уреди работата. Три седмици във Форт Лодърдеил, две седмици в Сейнт Луис, месец и половина в Чикаго, две седмици на една плуваща къща на петдесет мили от Атланта. И изведнъж с него е свършено и ние си навличаме страшни неприятности.
— А защо Спиърс и Хедрич?
Слоун разтвори балконската врата на просторната, слънчева стая, оставяйки се на полъха на лекия ветрец да го доизсуши. Отпи от питието си и погледна към Хатчър.
— Бях изпратил там шестима човека, моето момче. Тоя Кампон да не е някой малолетен хлапак. Измъкна се от страната си с пет-шест милиона, вложени в швейцарски банки. Абсолютен скандалджия и бонвиван с морални задръжки като на улична котка. Постоянно насаждаше на пачи яйца екипите за охрана, които му пращах. Единствените, за които не се беше разчуло, че са негова охрана, останаха Спиърс и Хедрич. Но пък — и той вдигна пръста си пред Хатчър — това, изглежда, му беше едно от най-сериозните достойнства. Той беше генерал Мачо Ман36 и неговите хора направо го боготворяха, бяха го превърнали в идол. А ние имаме нужда да си върнем Мадранго под наше влияние, той е ключът за всичко, което вършим в Централна Америка.
— И как стана така, че го изпусна?
— Ами него просто не го свърташе на едно място. Обичаше си нощния живот, мадамите. — Слоун присви рамене. — Това го довърши.
— Е, и какъв е тогава планът Бейкър? — неочаквано го попита Хатчър.
Слоун изгледа Хатчър подозрително.
— Кой ти каза, че имам план Бейкър?
— Ти винаги имаш план Бейкър, Хари. Още първият урок, който ми предаде, беше: „Гледай още в началото да определиш къде е резервният изход.“ А Мадранго е любимото ти дете още от самото начало.
Слоун въздъхна.
— Резервният изход е генерал Козомил. Не е така колоритен и популярен като Кампон, нито пък толкова млад, но е верен на каузата. Като офицер е добър тактик. Това, което трябва да направим, е да изградим ореол на мъченик около Кампон, за да убедим неговите хора да възприемат Козомил като водач в борбата за тяхната кауза. Засега още го държим на сянка. Ферис и Джойнър оглавяват групата по операцията за лансирането му, а те са най-добрите, с които разполагам.
Той отпи още една глътка от питието си и изтри устни с опакото на пръстите си.
— Сега във Вашингтон ли се връщаш?
Слоун поклати отрицателно глава.
— Там държа засега нещата под контрол. Ще изчакам в Държавння департамент да свършат своята работа. Моята работа е да опазя Козомил жив, докато се върне в Мадранго.
— Е — каза Хатчър, — всяко нещастие си има и своята добра страна. Сега Конгресът сигурно ще им отпусне помощите, от които имат нужда.
Слоун закрачи напред-назад из стаята. После спря и направи на два-три пъти дихателни упражнения.
— Това не ми влиза в работата — каза той накрая. — Нито пък на теб. Дай да се върнем към нашия проблем.
— По дяволите, въобще забравих за какво говорехме — каза Хатчър.
— Разправях ти, че доста поразкара моите момчета из страната — каза сухо Слоун.
— Малко упражнения да си върна формата — отговори му Хатчър.
— Успя ли да изровиш нещо?
— Не много.
— Беше доста ангажиран — каза Слоун многозначително.
— Като се има предвид състоянието на Бъфало Бил, нямам кой знае колко време.
— Получи ли някаква представа защо евентуално би се укривал Коуди?
„Аха, ето ти един особен въпрос“, помисли си Хатчър.
— Ти си винаги с една обиколка пред мен — каза той.
— Аз все още се опитвам да разбера дали е жив.
— Добре де, и какво мислиш по тоя въпрос?
— Ако имаш предвид дали съм направил някакви зашеметяващи разкрития през последните седемдесет и два часа, отговорът ми е не. Аз не съм окръжен прокурор, не ми е необходимо да доказвам каквото и да е. В тоя смисъл не съм достигнал до никакви категорични доказателства. Понякога ми се струва, че Коуди е жив, друг път имам чувството, че тоя Уол Пот ни работи здраво. Всичко е поставено на едно уравнение.
35
Става въпрос за Капитолийския хълм, където се намира сградата на Конгреса на Съединените щати (Б.пр.)
36
От испанското macho — означаващо мъжки, мъжга, мъжкар, използващо се като нарицателно за силен и твърд мъжки характер, също съдържащо асоциации за склонност към буйни сексуални приключения. (Б.пр.)