Уила метна една тениска върху нея и се опита да я забрави.
Когато затвориха магазина, Рейчъл тръгна на излет в планината с приятеля си — толкова безочливо здравословно, че Уила си отмъсти с една курабийка от витрината, която погълна на три големи хапки. После се качи в светложълтия си джип „Ранглър“, за да се прибере вкъщи и да пере. Вторнишките вечери бяха посветени на прането. Понякога дори ги очакваше с нетърпение.
Животът й течеше монотонно, но така се спасяваше от неприятностите. Беше на трийсет. „Това — както казваше баща й — вече е зряла възраст“.
Вместо да се отправи направо към вкъщи обаче, Уила сви към Джаксън Хил — тайното й ежедневно отклонение. Джаксън Хил беше стръмен планински склон, изкачването беше драматично, почти рисковано, но само така се стигаше до имението на върха му отпреди Гражданската война, известно сред местните като Блу Ридж Мадам. Откакто преди повече от година започнаха да го възстановяват, Уила превземаше скрито височината и наблюдаваше напредъка.
Мястото беше изоставено преди години от последния от цяла поредица съмнителни строителни предприемачи. Изглеждаше занемарено и обречено на бавна разруха, когато семейство Осгуд го купиха. Сега имението — бъдещ пансион с банкетна зала — беше почти напълно обновено, а белите дорийски колони се възправяха отново по местата си по цялото протежение на къщата в натрапчив неокласически стил. От тавана на ниското преддверие висеше старинен полилей. В галерията бяха подредени столове от ковано желязо. Имението бе опасано от многобройни прозорци, доскоро счупени или преградени с дъски. Изглеждаше като преродена частица от стария Юг — дом на плантатори, където жени в кринолини си веят с ветрила, а мъже в костюми обсъждат цените на зърното.
През 1800 година прапрадядото на Уила — основател на вече несъществуващата „Джаксън Лоджин Къмпани“ — построил Блу Ридж Мадам. Имението било сватбен подарък за младата му съпруга — красива, деликатна жена, потомка на изтъкнат род от Атланта. Тя обичала къщата, смятала, че й приляга, ала мразела градчето, наречено Уолс ъв Уотър, и ненавиждала зелената му мокрота. Прославила се с изисканите си празненства, които организирала с надеждата да облагороди нравите на гражданството по своя мяра. Не успяла. Неспособна да създаде отбрано общество от материала, с който разполагала, тя решила да си доведе общество. Увещавала приятелите си от Атланта да й гостуват, да си строят къщи тук, да възприемат мястото като райско кътче — нещо, което тя самата така и не успяла да почувства. За сметка на това умеела да придумва другите по силата на характерната магия на красивите, неудовлетворени жени.
Така в малкото градче в Северна Каролина, заобиколено от водопади и населено предимно от недодялани дървари, се сформирало висше общество. Благоденстващите семейства се отличавали с любознателност, непреклонност и упорство. Не ги посрещнали с отворени обятия. Ала когато правителството купило околните гори и ги превърнало в национален парк и местната дърводобивна индустрия секнала, именно тези семейства помогнали на града да оцелее.
По ирония на съдбата семейство Джаксън — една от най-изисканите фамилии в града и причина за съществуването му — изгубило цялото си богатство, когато дървосекачеството замряло. Споменът за миналото им и за парите, които притежавали навремето, ги крепял известно време. Скоро обаче престанали да плащат данъците си и били принудени да напуснат Блу Ридж Мадам. Повечето хора с фамилия Джаксън напуснали и града. Един обаче останал — девойка на име Джорджи Джаксън, бабата на Уила. Била на седемнайсет, неомъжена и бременна. Станала, представете си, прислужница на семейство Осгуд, някогашни добри приятели на Джаксънови.
Уила отби встрани от шосето точно преди завоя към алеята, отвеждаща до имението. Винаги преценяваше внимателно времето, за да пристигне, след като строителите са си тръгнали. Слезе от джипа и седна върху предния капак, облегната на стъклото. Беше краят на юли — най-горещата и душна част от лятото, огласяна от песните на влюбени щурци. Уила си сложи слънчевите очила, за да затъмни лъчите на залязващото слънце, и се взря към къщата.
Оставаше само да обновят градината, с което очевидно се бяха заловили днес. Уила се развълнува.
Нещо ново за проучване. Дървени колчета и въжета ограждаха квадратни площи в предния двор, а разноцветни линии върху тревата сочеха мястото на подземните кабели и тръбопроводи, за да не ги разкопаят работниците. Най-трескава деятелност обаче явно цареше около единственото дърво върху равното теме на хълма, където се издигаше къщата.