– Ще намеря издатели тук, във Венеция – отговори междувременно монахът, – не се притеснявай. Проблемът по-скоро е качеството на отпечатването на твоите илюстрации, но градът се превърна в родината на италианската, а вероятно и на европейската издателска дейност, най-развития център на света, що се отнася до новата техника. Самите германци дойдоха тук веднага след като изобретиха печатната преса, защото знаеха, че ще намерят пари, предоставени на добра воля, и хора, склонни да инвестират в подобна дейност. Видя ли книгата на Франческо Колона, отпечатана миналата година от Мануцио? Hypnerotomachia Poliphili[42] е шедьовър, обединяващ текст и изображения. Може пък чрез твоя Пиетро Бембо и ние да постигнем същия успех, как мислиш?
Леонардо сви рамене.
Най-накрая успя да убеди приятеля си.
Заминаха след няколко дни. Отбиха се в Болоня, където той се срещна с един свой бивш ученик и сътрудник от Милано – Болтрафио, който му обеща да се видят във Флоренция. После пътищата им моментално се разделиха. Монахът се отправи към Борго Сансеполкро, а Леонардо и Салаи – към Града на цветята. Носеха със себе си предназначения за Содерини екземпляр на „Божествената пропорция“ от францисканския математик, който скоро щеше да ги настигне по бреговете на река Арно.
11
И така, след осемнайсет години, като видя отдалече купола на Брунелески да се извисява подобно на червена планина над града, който въпреки всичко продължаваше да смята за свой, замалко не се разплака. Той също бе работил по купола като момче, между осемнайсетата и деветнайсетата си година, когато на работилницата на Верокио беше поръчана каменната сфера, покрита с осем листа позлатена мед, съединени помежду си с лупи, концентриращи слънчевите лъчи, която после щеше да бъде поставена на върха на купола – венеца на това необятно творение, двайсет и пет години след смъртта на великия архитект, който го беше проектирал и построил. По този повод бе научил от учителя си основите на механиката, защото най-отговорната работа беше да пренесат свръхтежката топка до горе и от тази височина да я поставят на върха на конусовидния пок рив на лантерната[43]. Необикновено трудно начинание, което обаче не представляваше нищо в сравнение със самата конструкция на двойния купол, издигащ се върху огромния осмоъгълен тамбур[44], със свод с характерен диагонал и без арматура, дело на Брунелески: щом показал за пръв път своя проект, той бил сметнат за луд, но по-късно, след като го реализирал – за най-гениалния архитект, който някога са имали Флоренция и цялото човечество.
Салаи също остана впечатлен от купола. Беше смаян и от красотата на града, от великолепните сгради и от църквите, както и от съвсем други куполи, които си представяше, без да вижда в деколтетата на средиземноморските госпожи. Леонардо го придружи до една странноприемница и се отправи сам към къщата между улиците „Фоня“ и „Пепе“ близо до Двореца на градоначалника. Така, след осемнайсет години, той отново видя угрижения си баща на седемдесет и четири, запозна се със своята четвърта мащеха, Лукреция Кортиджани – намръщена трийсет и шест годишна жена, разпозна двамата си полубратя Антонио и Джулиано, на двайсет и четири и на двайсет, които вече познаваше (ала бяха малки, когато си бе тръгнал). Видя и останалите девет полубратя и сестри, родили се междувременно – шестима от тях от последната жена на баща му, – на възраст между две и шестнайсет години. Четиресет и осем годишният Леонардо беше първородният от дванайсет братя и сестри, но единственото незаконородено дете. Никой от тях не му се стори особено ентусиазиран от неговото завръщане. Вече беше чужд за всички, а баща му изглеждаше само много изморен. Седеше на масата и смяташе нещо, когато Леонардо влезе в кабинета му. Вдигна глава и се усмихна смутено.
– Защо си си пуснал брада? – бе единственото, което го попита.
– Майка ми умря спокойна в Милано, при мен, ако ви интересува – гласеше отговорът му незнайно защо.
Ала носенето на брада бе един от начините, по който човек можеше да изрази скръбта си, и старият нотариус сер Пиеро не му зададе други въпроси.
И все пак именно баща му, който беше пълномощник на сервитските монаси, го настани в базиликата „Сантисима Анунциата“. Старият приятел и колега на Леонарадо, Филипино Липи, веднага му отстъпи поръчката за „Успение Богородично“, което трябваше да нарисува за олтара на църквата на манастира. Разполагаха с две килии, където спяха той и неговият чирак, както и с още три стаи, които да използват като работилница и за евентуални други помощници. Започна да работи неохотно и за да спечели допълнителни пари, извършваше някои консултации като архитект – дребни неща, едно от тях за фамилията Гонзага, която чрез своите представители във Флоренция, изглежда, го държеше под око. Маркиз Франческо го помоли да изрисува една вила извън града, бил отседнал там пос ледния път, когато минал през Флоренция, а маркизата от своя страна продължаваше да разпитва до маниакалност за портрета си в профил, който като че ли никога нямаше да бъде завършен.
42
„Хипнеротомахия Полифили“, или „Сънят на Полифил“ – алегоричен роман, издаден през 1499 г. и приписван на
43
Буквално „фенер, фар“. Завършващ елемент на много куполи, състоящ се от полигонално тяло на върха на купола, наподобяващо фар, с цел да се получат странични, вертикални отвори за осветление. – Б. пр.