Брат Лука пък, щом пристигна във Флоренция, се установи при францисканците в базиликата „Санта Кроче“. Току-що бе започнал да работи върху нова книга, De viribus quantitatis[45] – увлекателна творба за свойствата на числата, или за математическите игри. Когато Леонардо отиде да го види, той седеше пред лист хартия, на който бе начертан квадрат, пълен с цифри:
– Каква е тази дяволия? – попита го Леонардо.
– Магически квадрат на Марс – отвърна математикът. – Съставен е от всички числа от едно до двайсет и пет в пет колони и пет реда. Ако събереш всеки ред, всяка колона и всеки диагонал, винаги получаваш числото 65, което е сборът на всички двайсет и пет числа (325), разделен на пет.
Обясни му подробно принципа на магическите квад рати, свързани с различни небесни тела. Считаше се, че всеки от тях привлича влиянията на своята планета. Тъй като видя, че Леонардо бе заинтригуван, начерта набързо на един лист магическите квадрати на Сатурн, Юпитер и Марс, съответно с девет, шестнайсет и двайсет и пет числа, и му го подари.
– Винаги си ми казвал – напомни му монахът, – че смяташ всеки астролог за шарлатанин. Защо се интересуваш толкова от това?
Леонардо не отговори. А го попита дали е разбрал за злощастния крах на Мавъра.
Лудовико Сфорца се бе върнал в Милано в началото на февруари с новата си тринайсетхилядна армия. Французите бяха оставили в града девет хиляди войници, затова веднага го отстъпиха на врага, като охраняваха само крепостите, включително „Порта Джовия“, но не както беше направил Бернардино да Корте, натоварен преди от Мавъра да пази замъка: французите наистина отбраняваха укрепленията и не прибягваха до съглашателство при първия оръдеен изстрел. Миланците бяха посрещнали херцога си така, както известно време преди това бяха посрещнали френския крал: с празненства и ликуващи викове.
След това Мавъра трябваше да обсади Новара, където се бяха оттеглили французите. Беше я превзел, ала на свой ред бе обсаден от пристигналите подкреп ления на Луи XII. В началото на април той смело се бе изправил срещу тях в открита битка, но беше предаден от швейцарците, които бе привлякъл във войската си, а те не се сражаваха. Бяха научили, че швейцарци от техните роти са били вербувани и от краля на Франция – новина, която обаче не беше стигнала до онези от противниковата страна, затова от боя се бяха оттег лили само войниците на Мавъра. След подписването на сепаративен мир с врага швейцарците му бяха предложили да се дегизира като един от тях, за да напусне невредим град Новара, но в дрехите на швейцарски пехотинец беше разпознат от италианец, който работеше за французите, и бе изпратен в затвора в замък в долината на река Лоара. Sic transit gloria mundi.[46] Миланците бяха посрещнали френския крал така, както известно време преди това бяха посрещнали Мавъра и още по-рано същия френски крал: с празненства и ликуващи викове.
– Във Флоренция се диша по-странен въздух, отколкото когато си тръгнах преди почти двайсет години – каза Леонардо. – Лоренцо деи Медичи и Марсилио Фичино са мъртви, както и Луиджи Пулчи, Полициано и Верокио. След смъртното наказание на Савонарола, Ботичели е попаднал в клопката на един последовател на доминиканеца и се е отдал на мрачен апокалиптичен мистицизъм. Младият Микеланджело Буонароти, за когото се говорят много добри неща и който навреме успя да посети градината „Сан Марко“ на фамилията Медичи и школата на Фичино, е отишъл в Рим, където е изваял необикновената скулптура „Пиета“. Ала обстановката се е променила и в по-широк план. Най-яростните противници на Савонарола отново са започнали да парадират с лукса, разхищението, неморалното безочие от едно време, но в една атмосфера на чисто веселие и порочен бохемски дух, без изисканата култура и чувство за мярка, които съществуваха при Лоренцо Великолепни. А привържениците на Савонарола, победените поддръжници на монаха мечтател от Ферара, са потънали в гневно мълчание и в палингенетично очакване на предстоящия катаклизъм, на Божието наказание, което неминуемо ще опустоши Флоренция и Италия, обзети от греховен и неопаганистичен дух. Има по-малко работа, повече бедност, по-прикрита конфликтност... Това беше прекрасен град, където дори последният вехтошар знаеше Данте наизуст. Сега властват тщеславната повърхностност на богатите и натрупаната и безсилна омраза на бедните...