Отклониха се от старата Виа Касия[51], защото знаеха, че е добре охранявана от флорентинските стражи при моста в Буриано. Предпочетоха да пресекат необезпокоявани Арно след Латерина, при Ромито, където имаше древен мост с четири арки и сегментен свод, прикрепен към две скали. Леонардо толкова много го харесваше, че му се искаше да се изкачи на някое възвишение, за да нарисува отвисоко реката и моста в рамката на този внушителен пейзаж, в който му се струваше, че долавя все още пулсиращото сърце на света и нескончаемата болка на природата. Качиха се изморени въпреки изтощителното съпротивление под юнското слънце на двата коня, на мулето, на храсталаците и на Салаи.
След това стигнаха до Арецо от Пиеве а Маяно, където се натъкнаха на първите гарнизони на Арецо.
Показаха документите си и бяха съпроводени до въстаналия град. Макар че беше късно през нощта, Леонардо остави Салаи в убежището, което бе предназначено за тях, и веднага се отправи към мястото на срещата. Кондотиерът го посрещна в Палацо дел Пополо в една огромна и празна зала. Седнаха един срещу друг, а помежду им имаше маса, осветена от две големи лампи.
– Изпълнена ли е мисията? – попита мъжът.
– Уви, не – отговори Леонардо.
– Няма значение – махна с ръка кондотиерът. – Този път не те повиках, за да вършиш работа за мен. Трябва да си разчистя сметките с херцог Валентино и ще те пратя при него. Разбрах, че преди два дни е влязъл с войската си в Урбино. Почини си няколко дни и после веднага тръгваш на път. Ако последва сблъсък с флорентинците, не искам да пострадаш.
– В Урбино ли? – попита Леонардо, озадачен. – А херцог Гуидобалдо?
– Това действие на Чезаре Борджия изненада всички ни. На връщане от Рим обсадил Камерино, помолил и веднага получил от херцога на Урбино достъп до прохода на Кали, за да стигне с войските до новото си херцогство в Романя. Но ненадейно изоставил Камерино и окупирал херцогство Урбино. Нанесъл удар из засада. Гуидобалдо да Монтефелтро, предупреден навреме, изглежда, успял да избяга, преоблечен като селянин.
– На една и съща страна ли сме?
Господинът, който беше на около трийсет, облечен в черно, с лице, оживено в полумрака от блясъка на пламъка, го погледна и изкриви леко устни в горчива усмивка.
– Надявам се – отговори. – Пристигнах в Арецо с Паоло Орсини, с когото се сродих. С нас беше Вителоцо Вители от град Кастело. Двамата са наемни войници на Валентино, но не са му поискали разрешение да дойдат в Арецо. Просто дойдоха, а Чезаре Борджия беше в Рим. Вителоцо смята да разшири владенията си за сметка на Флоренция, от град Кастело до Борго Сансеполкро и до Ангиари, и се надява Валентино да му отстъпи новите завоевания, вместо да ги задържи за себе си. Паоло Орсини би желал да има Арецо, а аз искам само да се върна във Флоренция. Следователно нашите цели са предвидими: Валентино поне е наясно с тях. Този, който е абсолютно непредвидим, е именно той. Наполовина испанец по произход, няма династични предци по нашите земи, нито правила, които да спазва: агресията в Урбино е пример за това. На никого от нас не би му минало през ума да нападне последния потомък на една фамилия, която управлява този град от векове. Това бяха мълчаливи пактове в Италия, преди да дойдат французите, извикани от Мавъра и фамилията Борджия, избрани, уви, от самите нас. Да, засега сме съюзници, които се гледат подозрително, но все пак съюзници. На една и съща страна сме, иначе не бих те изпратил да работиш за него.
– И какво мога да направя за Борджия?
– Ще бъдеш военен инженер и архитект, ще се занимаваш с неговите крепости, ще скицираш карти, ще извършваш изследователски огледи и ще имаш много неща за рисуване. Ако той пожелае, ще му направиш и портрет. Но ще видиш, че няма да поиска. Освен това ще можеш да продължиш в Урбино проучването си, мисията, която ти възложих.
Леонардо се съгласи и се изправи. Поклони се и понечи да си тръгне.
– Един момент! – спря го мъжът. – Иди при Вителоцо Вители. Завзел е Борго Сансеполкро и е откраднал книги, принадлежали на Пиеро дела Франческа. Трудове по физика и геометрия. Казах му да ти подари един. А Борджия ще ти подари книга със записки на Архимед, принадлежала на Бароци, епископ на Падуа, който беше голям почитател на математическите науки. Трябва да минеш през Борго, Вители е там. След това ще продължиш към Урбино.
– Нямам думи, с които да ви благодаря, Ваша светлост! Ако намеря два отпочинали коня, ще тръгна с помощника си вдругиден призори.
Поклони се отново и излезе.
Започваше да усеща умората от пътуването и терзанието от несигурността. Беше излязъл от тази среща, измъчван от смътно чувство на безпокойство. Да, сега имаше работа, но се пъхаше в кратера на активен вулкан. В Италия всички равновесия, които се поддържаха стабилни около половин век, бяха вече окончателно извън контрол и очевидно той се намираше отново в самия център на бурята. Милано се бе превърнал във френски град. Говореше се, че на юг испанците ще слязат от корабите, а между Арецо и Урбино фамилиите Вители и Орсини, получаващи пари от Валентино и от Църквата, се опитваха да се възползват от безредието, предизвикано от Борджия, за да извлекат някаква лична полза. Фактът пък, че Валентино в отговор бе завладял Урбино, не вещаеше нищо добро.