Не докосна нищо. Извади тефтерчето си и преписа разположението на числата. 54164520 и 03116622, които се пресичаха върху 1 и върху 2. Беше точно, както си мислеше. Всички цифри от комбинацията, които откри, стояха върху два от трите осмоъгълника. Това опростяваше нещата, защото можеше да не вземе под внимание третия осмоъгълник. Не помръдна икосаедъра, но обмисли схемата, която бе възпроизвел в своя тефтер. И така не беше лесно. Особено когато му се струваше, че е много близо до пресъздаването на двете перпендикулярни числови редици, един грешен ход бе достатъчен, за да се наложи да започне всичко отначало.
За времето, което вложи, бързо губеше увереност в знанията си. Частица време след миг, унция по унция, времето се съкращаваше до един-единствен неизмерим момент. Много пъти беше на косъм да се откаже. В такъв случай правеше кратка пауза, чакаше да премине нервната възбуда вътре в него и започваше отново с търпението на византийски майстор на мозаечни творби. През една от тези паузи се опита да се разсее с мисли за Пиеро Бандинели: защо имаше странното усещане, че вече го бе виждал преди онази среща край река Арно? Войник на Джовани Конте. Може би го бе срещал в Милано? Ала изобщо не се сещаше и отново се залови за работа.
Трябваше да сведе икосаедъра до въображаем куб, образуван от шестте стени, разположени срещу центъра на всички пресечни точки между осмоъгълниците. Решението, което бе открил, се застъпваше върху 3 и върху 6, а другите стени на куба бяха два пъти 1 срещу 2. Предугади, че завъртанията при затваряне на двата осмоъгълника са свързани със съотношението 2/3 между двата квадрата в портрета на монаха. Завъртане на хоризонталния осмоъгълник два пъти наляво, после на вертикалния – три пъти нагоре. Това е разковничето. Извърши движенията върху твърдото тяло и най-накрая разбра, че двете серии от цифри, 1665–2034, бяха безпогрешно подредени и се пресичаха върху втората шестица, както в първата схема, която беше начертал. Чу щракване, механичен шум вътре в архимедовото тяло.
„Но и аз съм хитрец като брат Лука – каза си наум в изблик на чувство за триумф. – Много по-голям хит рец.“
Хвана дървената етажерка за ръбовете: тя се движеше. Разбра, че трябва да я натисне в долната ѝ част, преди това обаче се налагаше да освободи рафтовете от всички останали книги, наредени върху тях. Етажерката се отваряше навътре и нагоре, въртейки се около хоризонтални шарнири, които най-вероятно бяха разположени на задната ѝ страна, високо и по цялото протежение на най-горния рафт, точно под портрета. Трябваше да се наведе, за да прекрачи прага. Сграбчи фенера, сви се и мина от другата страна, а над главата му надвиснаха лавици.
Имаше малко и схлупено пространство, площадка на спираловидно и много тясно стълбище към подземията. Слезе бавно, като внимаваше да не се изтърколи по прекалено късите стъпала. Стълбите се виеха в цилиндрично помещение с неизмазани стени и сякаш не свършваха. Тъмнината и движещите се сенки по стените наоколо му напомниха сцени от „Ад“ на Данте, примесени с някои негови среднощни кошмари. Кой знае какво дяволско чудовище щеше да открие в края на това „слизане в ада“, триглавия Цербер или слузестия Герион? И какви ли мъртви сенки щеше да срещне в това зловещо царство на нощта? Или пък точно там долу щеше да му се разкрие водното сърце на света...
Когато стълбите свършиха, се озова в дълъг и тесен коридор с цилиндричен свод и влажни стени. Заради витото стълбище бе загубил изцяло ориентация, не можеше да каже дали върви на север, или на юг, или в друга посока. В дъното на мрачния окоп стената отляво беше все така равна, а дясната правеше чупка под прав ъгъл към подземно помещение, преградено с редици с етажерки, огромни, перпендикулярни на посоката, в която той се движеше, затворени с масивни врати от стъкло, тъй че от дясната му страна се откриваше нов коридор между две полици с книги. Зад средната етажерка и след още един коридор, подобен на първия, просторният салон се ширваше сред рафтове, пълни със старинни книги, като в централната част на катед рала, състояща се от пет кораба. В средата бе разположена голяма осмоъгълна маса, заобиколена от осем стола от масивно дърво, тапицирани с кожа.
Тайната библиотека на херцога, както беше предположил Макиавели.
Централната зала се стесняваше към дъното в абсида с полукръгла форма, покрита с многоцветен мрамор, в която беше поставен мраморен трон. Над него на свода имаше голяма раковина от гипс, от която перпендикулярно надолу към центъра висеше каменно яйце: декорът за картината на Дева Мария с Младенеца и Федерико да Монтефелтро, нарисувана от Пиеро дела Франческа, която бе видял в двореца и в която беше разпознал младия брат Лука в одеждите на свети Франциск. Зад трона имаше изрисувана картина върху дъска. Приближи се с фенера, за да я разгледа добре. Бичуване. Странно бичуване във великолепна рамка от позлатено дърво. Нямаше съмнение: картина с темперни бои на Пиеро. На стъпалото на подиума, върху който седеше Пилат Понтийски във византийски одежди, съзря надпис: OPVS PETRI DE BVRGO SANCTI SEPVLCRI[59]. Беше известно, че Пиетро на тоскански е Пиеро.