Сцената се разиграваше в лоджията на модерната сграда, в която бе отседнал Макиавели, на заден план се забелязваше камбанарията на „Сан Доменико“. Беше разделена на две части: отдясно трима души на преден план, които разговаряха помежду си, а отляво бе нарисувана покрита галерия в гръцки стил, в дъното на която, завързан за колона, на чийто връх бе разположена златна статуя, Исус гледаше в очите един от своите мъчители, изобразен с гръб към зрителя и с бич във вдигнатата дясна ръка, готов да го удари. Зад Христос имаше две врати – една отворена и една зат ворена. Най-вляво бяха изобразени седнал „византиецът“ Пилат Понтийски, когото веднага забеляза, и още три фигури между Пилат и Спасителя: един старец в полупрофил, другият бичуващ и мъж с турски тюрбан, застанал с гръб към зрителя. Очевидно беше творба, изпълнена с тайни символики, които успя само бег ло да долови. Погледна трите фигури на първи план, нарисувани в полукръг като абсида от хора, и мигом разпозна мъжа вляво, носещ византийска шапка: беше Висарион, същият персонаж с разделена на две брада, който бе видял в Арецо в одеждите на Соломон в стенописа „Легендата за истинския кръст“. Стори му се, че му е позната и фигурата по средата: това беше Марсилио Фичино, другият голям философ платоник, макар и на много ранна възраст, когато вероятно Пиеро се бе запознал с него. Беше бос. Не успя обаче да разпознае третия мъж, този отдясно, пищно облечен в син брокат[60] със златни украшения и дълъг червен драпиран плат, спускащ се от дясното му рамо.
Символиките в картината явно имаха нещо общо с двете паралелни пространства, свързани помежду си: от една страна, Христос, завързан за колоната под златната статуя на римски император, може би Константин, преобразен в слънчево божество, загатваше за Константинопол, попаднал под бича на турците, под безсилния поглед на византийския владетел, по всяка вероятност Йоан VIII Палеолог, когото Пиеро бе виждал по улиците на Флоренция през 1439 година, а от друга страна, трите фигури на първи план намекваха за посвещение в платонизма, подчертано от надписа в долния десен ъгъл на рамката: CONVENERVNT IN VNVM, „събраха се в Единството“, което означаваше Единството от неоплатоничната теология, или обединението между двете църкви – Католическата и Православната, прелюдия към обединението на усилията и стремежите към нов кръстоносен поход. Но Convenerunt in unum adversus Dominum et adversus Christum eius, „и събраха се князете ведно против Господа и против Неговия Помазаник“[61], е стих от Псалмите, взет от Деяния на светите Апостоли, и заплашително препращаше към антихристиянски заговор.
Започваше да опознава Пиеро и колкото по-дълбоко навлизаше в неговата „поетика“, толкова повече му се струваше, че разбира брат Лука, който му беше ученик. Приятелят му имаше право: макар и перспективата в тази картина да чертаеше тайнствени знамения и макар светлината да продължаваше да му се струва абстрактна, Пиеро не беше само геометрия. А по всичко личеше, че това е сборното място на неоплатоничес ка секта: център за събиране, вероятно и за изучаване на изчезнали книги, но и за тайни срещи и ритуали на посвещаване.
Върна се обратно и започна да разглежда томовете. Имаше странни книги. Видя Asclepius[62], приписвана от Аврелий Августин на Хермес Трисмегист, De Platone[63] и De mundo[64] от Апулей, Oracula Chaldaica[65], приписвана на Заратустра, произведения за магии и алхимия, астрология и окултни науки. Имаше също екземпляри от трудове, които Висарион беше дарил на библиотеката „Сан Марко“ във Венеция, оставяйки ги на съхранение преди смъртта си на Федерико да Монтефелтро, който очевидно се бе възползвал от възможността да ги препише. Но това по всяка вероятност беше скритата библиотека не на Федерико, а на брат му Отавиано Убалдини дела Карда, „мага на Урбино“, неоплатоника астролог и алхимик, управлявал в сянка тайните дела на херцогството.