— Добре, благодаря! — отвърна Мат Трули, като я прегърна. Сламенорусият, леко пълен австралийски проектант на подводници беше помагал на Нина в предишните й приключения, рискувайки живота си за нея, и по нейна препоръка беше приел далеч по-спокойната работа в една от дъщерните организации на АСН. Нина все още не беше свикнала да го вижда в костюм, въпреки че той беше запазил някои черти от предишния си хлапашки вид — днес ризата му беше разкопчана до гърдите и възелът на вратовръзката му се намираше някъде на нивото на сърцето му. — Подочух, че двамата с Еди сте получили ключовете за тая държава. Поздравления!
— Благодаря. Какво правиш тук? Мислех, че си в Австралия с останалите от АОПА — Агенцията на ООН за проучване на Антарктида се подготвяше за изучаването на уникалните екосистеми на праисторическите езера, намиращи се под ледените шапки на Южния полюс.
— Не, още не сме тръгнали. Чакаме зимата там да свърши. Но пък си направих един вид обиколка на света — дойдох от офиса на АОПА, за да разкажа на вашите подводничари за моето пътуване до Русия. Руснаците са експерти в подготовката на подводници за работа под леда и аз си взех някои бележки. Да ти кажа, не е зле да си австралиец — може би ако бях янки дори нямаше да ме допуснат в страната, предвид настоящата ситуация. Дори се качиш на борда на един от техните кораби с ядрени ракети. Много яко, по един такъв стряскащ начин — та те могат да взривят целия свят!
— Да се надяваме, че това няма да се случи.
— Много си права. — Трули погледна към кабинета на Нина. — Еди тук ли е?
— Не, вкъщи си е. По-късно излитаме за Англия.
— О, ще се срещаш със семейството му? — Нина кимна. Трули сви устни. — Успех тогава! Преди време се срещах с едно момиче. Всичко вървеше добре, докато не се запознах със семейството й. Не можеха да ме понасят!
— Благодаря за успокоението, Мат! — отвърна с комично отчаяние Нина. — Съжалявам, но трябва да вървя. Ще се видим за по-дълго, когато се приберем.
— Обезателно — каза Трули, докато тя се отдалечаваше. — О, и не се тревожи за срещата със семейството. Всичко ще бъде наред… най-вероятно!
— Много ти благодаря, Мат! — процеди през зъби Нина, докато влизаше в приемната.
— Доктор Уайлд — повика я Лола, докато прекосяваше фоайето, — току-що се сетих, че имате поща. Какво да правя с писмата?
Нина се спря до вратата.
— Има ли нещо важно?
— Нищо спешно. Редовните сметки. И няколко неща за ексцентричното досие.
— Страхотно — въздъхна Нина. Откакто се бе превърнала в лице на АСН, за голямо нейно неудоволствие се беше оказала на прицела на всяка откачалка на планетата с теория за НЛО, изгубени цивилизации, морски чудовища, психо сили… — Може би ще си взема малко да почета за из път, тъкмо да се посмея. Има ли нещо интересно?
— Обичайното. Кристали, черни хеликоптери и пирамиди с невероятна сила… А, и някой, който твърди, че е познавал родителите ви.
Нина усети неприятно чувство в стомаха си: родителите й бяха починали дванайсет години по-рано, убити по време на собствената си експедиция в търсене на Атлантида. Ако някой ненормалник просто ги използваше, за да се опита да привлече вниманието й…
— Как се казва?
— Бернард някой си. Изчакайте, ей сега ще го намеря, тук някъде е…
— Бернд? — каза Нина, внезапно заинтригувана. Може би все пак не беше ненормалник. — Бернд Руст?
— Да, точно така — отвърна Лола изненадано, докато изваждаше плика от купчинката на масата. — Познавате ли го?
— Бегло, но той наистина е бил приятел на родителите ми. — Нина взе плика, разпечата го и извади отвътре DVD-диск в пластмасова кутийка и сгънат лист хартия. Тя я разгъна и зачете написаното със ситен почерк.
„Скъпа Нина,
Първо, надявам се да ме помниш — мина доста време от последната ни среща на панихидата на Хенри и Лора. Въпреки че ги няма вече повече от десет години, аз все още усещам липсата им, тъй като бяха много добри приятели.
Жизненоважно е да се срещнем лично, за да обсъдим съдържанието на приложения диск. Моля те, свържи се с мен веднага, щом го получиш. Въпросът е изключително важен и е свързан с твоите родители.
Бернд Руст“
Отдолу беше написан телефонен номер, но нямаше никакъв адрес. Нина погледна плика. Беше изпратен по въздушна поща преди няколко дни и пощенската марка като че ли беше немска.
За миг се изкуши да се върне в офиса си и да провери съдържанието на диска на компютъра си, но един поглед към циферблата на часовника й я отказа. Освен това щеше да вземе лаптопа си; можеше да провери съдържанието на диска по време на полета.