— Кристално — отвърна Чейс навъсено.
— Ще уредя свободен коридор за самолета ти — каза Васюкович. — Чейс?
— Какво?
— Може и да не ти се вярва, но аз държа на думата си. Ако ми донесеш Екскалибур, ще можеш да се ожениш за Нина. Когато си решите. Но ако ме измамиш… ще умрете и двамата. — Чу се изщракване и линията прекъсна.
— Смяташ ли, че можем да му се доверим? — попита Чейс.
Мичъл изсумтя.
— Едва ли. Но това няма значение — аз също го излъгах. Ще бъда на самолета с теб.
— Чакай малко — ако те усетят, ще избият всички ни.
— Не се тревожи! — Той се усмихна загадъчно. — Ще бъда на борда, когато излетим, но няма да бъда при приземяването. — Той потупа Чейс по рамото. — Хайде. Да вървим да спасим годеницата ти.
27
Самолетът, който отведе Чейс и Мичъл на север от Москва, не беше същият, с който долетяха в Русия, а един по-малък бизнес джет „Чесна Сайтейшън“, върху който подозрително липсваха каквито и да е корпоративни маркировки. Чейс заподозря, че обикновено се използва за дискретни, тайни пътувания на агентите от американските разузнавателни служби.
Към които Мичъл несъмнено принадлежеше.
— И така — каза Чейс, докато Мичъл отваряше един от няколкото пластмасови куфара, оставени в пътническата кабина, — значи ти през цялото време си бил шпионин?
— Това проблем ли е?
— Зависи от шпионина. Цялата тая научна работа само за прикритие ли беше?
. — Не, по дяволите — отсече твърдо Мичъл. — Наистина имам докторат по високоенергийна физика. Без него никога нямаше да успея да убедя Васюкович, че ще съм му от полза.
— И откога DARPA провежда собствени разузнавателни операции зад гърба на всички останали?
— От известно време. По-добре е никой да не знае за това. Ние правим всичко необходимо Америка да има решаващо технологично превъзходство пред всички останали държави — и това да не се променя.
— И го постигате със сила.
— Ако се наложи. — Мичъл извади от единия куфар автомат — оръжие, каквото Чейс не беше виждал дотогава. Той го подхвърли на англичанина. — Какъвто е настоящият случай. Виж за какво става въпрос.
Чейс завъртя футуристичното оръжие в ръце. Един бърз оглед му показа, че то има два пълнителя, единият плосък, отгоре, а другият скрит в приклада. Спусъкът се намираше пред двата пълнителя в „бълпъп“ конфигурация.
— Сякаш е взет от „Съдията Дред“.
— Това е автомат ХМ-201, една от новите играчки на DARPA. — От другия куфар Мичъл измъкна същото оръжие и за себе си. — Пълнителят в приклада съдържа двеста безгилзови патрона с голяма мощност, а монтираният отгоре спираловиден пълнител съдържа пет касети за сто допълнителни патрона 14-ти калибър. — Той превключи предпазителя на своя автомат. — Стандартни медни гилзи, волфрамов връх, с барутен заряд или газови, несмъртоносни. Обикновено се зарежда с четиридесет стандартни патрона и по двайсет от другите два вида, въпреки че според мен при тази операция използването на газовите е безсмислено.
— Патрони 14-ти калибър? — колебливо произнесе Чейс. — Те не могат да нанесат кой знае какви поражения.
— Ще те изненадат — въпреки че не сме ги тествали върху човешки цели. Все още. — Той погледна многозначително Чейс. — Освен това има 25 мм гранатомет с три гнезда, свързан с компютъризиран лазерен далекомер. Достатъчно е да намериш целта си, да я уловиш с лазера и далекомерът ще ти съобщи когато стигнеш подходящия за стрелба ъгъл. Визьор с нощно виждане, вградена система за разпознаване „приятел или враг“, която намалява опасността от приятелски огън…
— Вие, янките, точно от тази джаджа имате нужда — присмя му се Чейс.
Мичъл го изгледа кисело и продължи:
— Дръж го готов за стрелба. — Чейс вдигна оръжието си и изключи предпазителя. Мичъл набра нещо върху малката клавиатура зад мерника. Зелен индикатор се включи с пиукане. — Така. Сега е настроен към биометричните данни на твоите ръце. Само упълномощените хора могат да стрелят с него. Ако попадне във вражески ръце, се включва механизъм за самоунищожение, който стопява цялата електроника, за да попречи на копирането й. Готино, нали?
Чейс свали оръжието.
— Не съвсем.
Мичъл изглеждаше изненадан, дори леко обиден.
— Това професионалното ти мнение ли е?
— Да. Всичките тези джаджи имат нужда от акумулатор за захранване, което означава допълнителен товар, разните измислени електроники са първото нещо, което се чупи на бойното поле; пълнителят в приклада го прави твърде тежък, наличието на превключвател между пълнителите означава опасност от счупване, спусъкът е много напред и се обзалагам, че това нещо е адски скъпо. Направили сте автомат, който прави два пъти повече неща от М-16… за десет пъти повече пари. — Той се ухили. — Типична американска играчка.
Мичъл му се ухили в отговор.
— Хей, че как иначе ще успяваме да вдигаме стойността на акциите на нашите военнопромишлени комплекси на всеки четири месеца? Както и да е, едва ли ще влезе на въоръжение по-рано от пет години, дори десет. Нали знаеш висшите офицери колко мразят промяната. Дори да е към по-добро.
Чейс сви рамене и остави автомата.
— Благодаря, но мисля, че ще се придържам към добрата стара школа.
Мичъл поклати глава.
— Не и в тази мисия. Има и една друга причина да поискам тези неща. Когато системата за геоенергия на Васюкович заработи — което ще стане в мига, в който получи Екскалибур, — тя ще генерира огромно магнитно поле. Ако влезеш там със стоманен пистолет, той ще излети от ръцете ти. — Той потупа с ръка по корпуса на ХМ-201. — Това бебче е направено от полимери и керамика, нищо магнитно. Дори електрониката е защитена. Когато машината на Васюкович заработи, само един вид оръжия ще могат да функционират там. И те ще бъдат в нашите ръце.
— В твоите, искаш да кажеш — поправи го Чейс. — Не мога да си представя как Круглов ще ми позволи да отида там, въоръжен с това. Което ме кара да се чудя ти как се каниш да влезеш там?
Мичъл посочи към друг куфар.
— Още една от играчките на DARPA. — Той погледна към часовника си. — Всъщност… Трябва да започна да я подготвям, затова имам нужда от помощта ти.
В куфара имаше нещо, което приличаше на голяма твърда раница. Мичъл пъхна автоматите в някакво вътрешно отделение, след което навлече един черен костюм за летене и дръпна ципа. После, с помощта на Чейс, метна голямата раница на гърба си.
— Последното нещо, което създадохме за въздушни спецоперации — каза Мичъл, докато закопчаваше уреда за електронно управление на китката си. — И то влиза на въоръжение в армията догодина. Това е глайдуинг — искахме да го наречем Батуинг, но сигурно щяхме да имаме проблеми при патентоването. Може да носи един морски тюлен и цялата му екипировка. Щом премина в свободно падане, крилата се разтварят — те са направени от карбонови нишки, — и аз мога да измина, плъзгайки се, много по-голямо разстояние, отколкото с обикновен парашут. — После продължи с мазния глас на рекламен говорител. — Почакайте, има още!
— А това двигатели ли са? — попита Чейс, забелязвайки цилиндричните подутини от двете страни на раницата.
— Да. Мини турбоджетове, издържат до 140 килограма товар. Горивото стига за около 15 минути полет, но аз мога да ги включвам на етапи, за да набирам височина и да се плъзгам. А когато реша да се приземя, просто отварям парашута. Добрият пилот може да се приземи върху петдесетфутова цел от разстояние над сто мили.
— А ти добър пилот ли си?
— Горе-долу. Управлението е много интуитивно — просто си представи, че си Супермен. — Той се усмихна, след което отново стана сериозен. — След като скоча от самолета, мога да се приземя до съоръжението на Васюкович, без никой да разбере. След това ще намеря теб и Нина.