Мичъл успя да се изправи и вдигна автомата.
— Какво стана?
Чейс нямаше нито време, нито желание да му обяснява.
— Дай ми оръжието! — извика той. Нина тъкмо беше изчезнала в страничния коридор, следвана по петите от Круглов. Мичъл свали втория автомат от гърба си. Чейс го грабна от ръцете му и преодолявайки болката, хукна към стълбата.
— Еди! — извика Мичъл предупредително. Чейс се обърна назад и го видя да сочи към един от големите пръстени във вътрешността на все още работещия генератор. — Внимавай да не повредиш магнитите!
— Какво ще стане?
— Лоша работа!
— Добра идея — отвърна Чейс с крива усмивка преди да започне да се спуска надолу по стълбата.
Нина стигна до края на коридора и се озова в стая без изход. Това беше склад и раираната жълто-червена линия показваше границите на магнитното поле, излъчвано от генератора. От другата й страна, в дъното на стаята, се намираше шкаф с противопожарно оборудване. Част от него като че ли беше направена от стомана, алтернативните материали или не бяха подходящи, или бяха твърде скъпи.
Тя се хвърли към тях и сграбчи една противопожарна брадва. Звукът от тичащия след нея Круглов се промени от звънтене върху мостчето в глух тропот върху бетонния под в коридора. Вече беше близо…
Нина се завъртя и запрати брадвата към входа. Тя падна на пода от другата страна на линията, далеч от Круглов — и изведнъж промени посоката си, напук на гравитацията, увеличи скоростта си и полетя през коридора. Круглов извика изненадано и се хвърли встрани, като избегна на косъм летящата брадва, привличана от магнитното поле към генераторната камера. С отекващ звън тя се удари в един от пръстените с електромагнити.
Нина се отърси от първоначалната изненада и се огледа за друго оръжие, но Круглов вече се беше изправил и стиснал черния си нож в ръка, тичаше към нея.
— Сука! — изсъска той.
Нина предположи, че това едва ли е комплимент. Тя се опита да отстъпи назад, но нямаше къде да отиде. Попаднала в капан, тя протегна ръце напред, за да се защити. Круглов се ухили подигравателно и пристъпи към нея. Нина скочи напред, успя да го удари в брадичката и той отстъпи изненадано назад.
— Майната ти и на теб!
Круглов ядосано издиша, след което отново си пое въздух. Тя се опита да отблъсне ръката му, в която държеше ножа, както Чейс я беше учил, но руснакът беше подготвен. Когато Нина го сграбчи за китката, той се извъртя и с лакът нанесе удар в челюстта й. Тя извика, замаяна от болка. Круглов измъкна ръка от отслабналия й захват и я удари с дръжката на ножа по тила.
Тя залитна напред. Круглов я задържа и опря ножа в ребрата й, след което я повлече към коридора.
Щом го зърна да излиза от коридора, държейки Нина пред себе си като щит, Чейс внезапно спря. Вдигна автомата и погледна през визьора, прицелвайки се в главата на руснака. Но Круглов представляваше непрекъснато движеща се мишена, прикриваше се зад заложника си и Чейс не можеше да види в коя ръка държи ножа. Дори и да го улучеше, Нина пак можеше да бъде наранена смъртоносно.
Круглов стигна до мостчето и бавно започна да го заобикаля.
— Пусни я, задник!
— И преди сме попадали в такава ситуация, нали? — отвърна Круглов, подсмихвайки се. — Знаеш, че няма да се поколебая да я убия. Така че пусни оръжието.
Чейс стигна до мястото, където мостчето се разклоняваше. Спря се за миг, насочил автомата към Круглов… след което го хвърли и той падна в краката на Нина. Тя го погледна, стресната от капитулацията му.
Круглов разгледа високотехнологичното оръжие.
— Още една от играчките на Мичъл, а? С нетърпение чакам да го убия с нея. — Побърза да пъхне ножа в калъфа му и се наведе да вдигне оръжието, без да изпуска Нина. — Но ти ще бъдеш пръв.
Той се протегна към автомата, сведе поглед към него — и докато за части от секундата гледаше встрани, Чейс смигна на Нина. Тя го погледна объркано, но вече се подготвяше за онова, което щеше да последва.
Круглов се изправи с оръжието в ръка. С широка усмивка го насочи към Чейс и натисна спусъка.
Нищо не се случи.
Той опита отново. Спусъкът изщрака слабо, но автоматът остана безмълвен. Самодоволството му премина в гняв, когато осъзна, че е бил измамен.
Нина се възползва от разсейването му, извъртя се и заби лакът в стомаха му. Круглов залитна назад и я изпусна.
Чейс се втурна към него. Круглов удари Нина с автомата, отблъсквайки я към перилата на мостчето. Със свободната си ръка опипваше оръжието в търсене на някакъв предпазител или спусъков механизъм…
И откри бутона за гранатомета.
Чейс все още се намираше на няколко фута от него. Той нямаше представа, дали гранатометът също има биометрично заключване — поне Мичъл не го беше програмирал с неговите отпечатъци.
А несигурността, която се изписа за миг на лицето му, беше всичко, от което Круглов се нуждаеше, за да разбере, че все още има някакъв шанс…
Руснакът вдигна автомата и стреля в мига, когато Чейс се хвърли към мостчето, което водеше към склада. Гранатата прелетя край него. Удари мостчето на около петнайсет фута от тях и се взриви, разкъсвайки на парчета цялата отсечка и запращайки я към дъното на ямата.
Взривната вълна отхвърли Чейс назад, като едва не го преметна през перилата. Гранатата може и да беше малка, но беше достатъчно мощна, за да събори стена. Той погледна назад. Нина се опитваше да се изправи; върху лицето на Круглов се изписа изражение на почти маниакално веселие, щом осъзна пълната мощ на оръжието.
— Нина! Отивай при Джак! — извика Чейс, тичайки към входа на склада, докато бившият агент на КГБ се подготвяше за втори изстрел…
Гранатата се удари в стената зад гърба му и взривната вълна го събори на земята. Той се затъркаля по пода към дъното на стаята и се спря точно до шкафа с инструментите. Кашляйки и със звън в ушите той се огледа и видя, че от стаята няма изход.
На входа се появи нечий силует, обвит в прах. Круглов. А той знаеше, че от тук няма изход.
Но Чейс беше готов да се изправи срещу него. „Бой до край“ си каза той. Протегна се към шкафа в търсене на някакво оръжие, дори то да се окажеше тояга.
В този миг осъзна, че някои от инструментите са направени от…
— Харесва ми този автомат — каза Круглов. — Има си дори малко екранче, на което пише колко патрони ми остават. И колко гранати. Виждам, че ми остава… една. Точно колкото ми трябва.
Чейс се обърна към него, наблюдавайки напрегнато изражението на лицето му.
— Ами използвай я тогава. Защото ако не го направиш, ще ти завра дулото отзад и ще натисна спусъка.
Круглов отново се усмихна с мазната си жабешка усмивка.
— Щом настояваш.
Очите му се присвиха в очакване на изстрела, пръстът се стегна над бутона за изстрелване…
Чейс се хвърли встрани.
Гранатата го пропусна на сантиметри, прелетя между рафтовете и се взриви в стената. Шкафът се пръсна на парчета и инструментите се разлетяха из стаята…
От другата страна на нарисуваната линия.
Летящите стоманени парчета изведнъж ускориха движението си и се насочиха към изхода, привличани от мощните магнити във външната камера. А Круглов се намираше точно на пътя им.
Когато първият инструмент го удари, руснакът изкрещя. След това в него започнаха да се забиват отвертки, разнесе се звук от трошене на кости, когато по-големите предмети започнаха да се удрят в тялото му и да го карат да отстъпва назад по коридора. Един последен писък и той се залепи за генератора — а цилиндричният пожарогасител, който бе забил вентил в стомаха му, продължи да дълбае навътре и излезе през гърба му. Пръскайки кръв на всички страни, Круглов продължи да виси още известно време, докато най-накрая гравитацията не взе своето. Той падна, удряйки се в средния мост и с въртеливо движение достигна дъното с едно последно изпукване на костите.