Притесняваха го само американците от НАМПД и италианката от разузнаването. Те бяха в неизвестност от пет часа. Все още никой не ги беше видял.
Почукване по вратата прекъсна мислите му.
— Влез — нареди той.
Вратата се отвори и влезе Хасан.
— Очаквам да чуя за напредък — каза Шакир.
— Скорпион току-що се върна от Франция. Хората му са открили американската двойка. Наложило се е да оставят няколко трупа след себе си, но са взели онова, което американците са търсили.
— Каква е стойността му?
— Ограничена — призна Хасан. — Бележките на Вилньов приличат на бълнувания на луд. Картините са също толкова зле. Според Скорпион американците явно са смятали, че ще открият нещо скрито в картините, но той и хората му са ги разкъсали и не са намерили нищо. Нито скрити бележки, нито послания. Ако Вилньов или Дьо Кампион някога са знаели истината за Черната мъгла и антидота, тя е изгубена.
Шакир беше доволен, но не напълно убеден в това.
— Какво стана с американците?
— Не се знае. Може да са избягали.
— Да ги намерят и да ги елиминират — каза Шакир.
— Мисля, че това ще ни изложи на ненужен…
— Не ти е работа да мислиш — скара му се Шакир. — Какво стана с нашите нарушители? Някаква следа от тях?
— Още не — отвърна Хасан. — Казах ти, че едва ли ще намерят път навън.
— Нека хората ни да са нащрек — каза Шакир. — Не ми харесва това чакане. Предпочитам да…
Светлините в контролната зала примигнаха и Шакир млъкна. Изображението на компютърните екрани се сви за миг, сякаш щяха да изгаснат, но после се оправи. Той стана и се ослуша. Звукът на помпите леко се беше променил.
Техниците в конзолите също го чуха. Започнаха да пишат по клавиатурите, опитваха се да разберат какво става. Жълти предупредителни флагчета се появиха на екрана.
— Какво става? — попита Шакир.
— За секунда спря захранването. Беше пренасочено към вторичния кабел.
— Защо ще спира? — попита Шакир.
— Или главният кабел е дал накъсо или се е задействал прекъсвач — каза един от техниците.
— Аз разбирам от електричество — каза Шакир. — Какво го е причинило?
Отговори му тътен, който разтърси пещерата. Вибрацията можеше да идва само от едно. От експлозия.
Шакир излезе от залата.
Само половината крушки светеха. Единствено аварийните системи работеха. Той усети тътен в далечината, сякаш се приближаваше голям камион. Втренчи се в тунела. Нещо идваше, нещо огромно. То като че ли пълзеше в мрака и изпълваше целия тунел. Шакир се напрегна да разбере какво и точно тогава светнаха фарове и го заслепиха.
Бяха по-стари и с жълт отблясък. Не приличаха на фаровете на новите коли. Няколко мъже хукнаха да пресрещнат камиона и бяха покосени от трещенето на тежка картечница.
Шакир се хвърли обратно в контролната зала, когато оръжието се обърна към него. Стрелбата озари пещерата зад него и едрокалибрени куршуми започнаха да се забиват в стените.
— Докарай хората си тук — извика той на Хасан. — Нарушителите не следват твоя сценарий. Вместо да си тръгнат, те се връщат.
Хасан хукна към конзолата и вдигна телефона.
— Първа секция — изкрещя той. — Говори Хасан. Всички да слязат долу. Да, веднага. Нападат ни.
Още докато говореше, картечницата разби прозорците на контролната зала, които я отделяха от пещерата. Хасан залегна и започна да пълзи по земята, докато по него се посипваха каменни отломки и стъкла.
Двама от хората на Шакир се опитваха да отвърнат на огъня, но бързо бяха покосени.
— Тази кола не е от нашите — каза Хасан. — Това е бойна машина.
— Откъде се взе? — попита Шакир.
— Нямам представа.
Шакир изтича от страничната врата и изчезна по втория тунел, който водеше към централната погребална камера.
Хасан тръгна към вратата точно когато отряд войници зае позиции да защитава контролната зала. Той извади деветмилиметровия си пистолет. Нямаше никакво намерение да стои на пътя на онова, което разрушаваше пещерата, но знаеше, че ще изглежда по-добре, ако се скрие някъде с оръжие в ръка.
Щом излязоха от тунела, Кърт, Джо и Рената имаха точно обратното намерение. Всичко щеше да свърши днес, тук и сега.
Джо беше стегнал добре една от машините AS-42. Оказа се по-лесно, отколкото си мислеше. Първо, колите от онази ера си бяха просто коли, за разлика от съвременните, които бяха натъпкани с климатични системи, екофилтри и всякакви други чудесии. Когато Джо отвори капака на машината, видя само двигател и горивна система. Това улесни нещата. И сухият пустинен въздух означаваше никаква корозия по метала. А най-важното — в тайната база имаше всички необходими инструменти и резервни части.