Малко по-късно стрелките до всяка помпа се обърнаха и показаха, че водата тече в другата посока, от Нил по тръбите обратно към водоносния хоризонт. Или поне така се надяваше Кърт.
Докато Кърт беше в контролната зала, Джо продължаваше напред с машината. Старият боен кон се движеше бавно. Двигателят беше здрав, но гумите бяха изсъхнали и почти спаднали. Приличаха на маршмелоус. Все пак нямаше нужда да чупят рекорди за скорост тук. А само да напредват бавно и да прекършват всяка съпротива, което Рената правеше много ефикасно с картечницата.
На едно Т-образно разклонение на тунела, Джо започна да обръща и машината зави зад ъгъла. По прохода неколцина от хората на Шакир бяха устроили барикада зад едно атеве. Откриха огън по сахарианата.
Джо потегли назад и се отдалечи от стрелбата. Носът на машината беше надупчен от куршуми, но за щастие двигателят беше отзад.
— Извади един от противотанковите снаряди — каза той на Рената.
Тя извади един малък, подобен на граната експлозивен снаряд от отделението с мунициите. Те трябваше да се изстрелват с базука, но не откриха нищо подобно при италианците. Джо все пак ги беше взел, в случай че се наложеше да взривят нещо.
— И какво да правя с него? — попита Рената.
— Хвърли го надолу по тунела — извика той. — И после, когато мина тунела и те започнат да стрелят, ти се подай зад ъгъла и стреляй в експлозива. Ще трябва да го уцелиш с първия изстрел.
— Не пропускам често — рече тя уверено.
— Добре.
Тя слезе с експлозива в ръка и картечен пистолет на рамо. Прилепи се до ъгъла, хвърли експлозива в тунела към хората на Шакир и се отдръпна.
Джо форсира двигателя и пак включи на скорост. Машината се стрелна напред, като се клатушкаше на повредените си гуми. Прекоси горната част на Т-образното разклонение за секунда, докато куршумите летяха към него. Приведе се инстинктивно. Когато подмина тунела, погледна назад.
Рената се задейства, прицели се и стреля. Оглушителен гръм изтътна в пещерата и вдигна облак прах. Когато прахта се разнесе, атевето беше катурнато настрани. Няколко мъже лежаха около него, а другите ги нямаше. Като че ли Шакир и хората му си бяха плюли на петите.
— Тръгвам към лабораторията — извика Рената. — Да видя дали има нещо полезно там.
Хукна по коридора, покрита от глава до пети с кафяв прах. Това беше отличен камуфлаж.
Джо я видя да се отдалечава, върна машината на позиция и пое по тунела, като с едната ръка караше, а с другата стреляше с картечницата, щом забележеше някой от хората на Шакир.
Кърт забеляза нещо да просветва на екрана.
— Какво е това? — попита той.
— Асансьор — отвърна един от техниците и посочи към страничната врата. — Надолу по този тунел. Отива до помпената станция на върха.
На дисплея се виждаше, че асансьорът се спуска от сто и двайсет метра над тях.
— Асансьор ли? — промърмори Кърт. — Ще ми се някой да ни беше казал за него. Можете ли да го спрете?
Мъжете поклатиха глави.
— Не виждам да имате оръжия — каза Кърт. — Затова ще ви пусна да си вървите. Ако бях на ваше място, щях да хвана първия влак за някъде.
Мъжете станаха и единият се опита да му благодари.
— Просто върви! — извика Кърт.
Те хукнаха през залата, тичаха към погребалната камера и коридора за достъп. Когато Кърт се увери, че няма да се върнат, тръгна към страничния изход.
Откри Джо да идва по тунела с италианската бронирана машина.
— Нов проблем — извика Кърт, като му махна да слиза.
— Какво става?
— По този проход има асансьор?
— Асансьор ли? — попита Джо.
— Явно. Трябва да го спрем, преди да е стигнал дотук.
— А няма ли ние да го използваме? — попита Джо.
— Хората на Шакир го използват. От повърхността се спускат подкрепления.
— Ясно — рече Джо.
Кърт понечи да се качи, но спря.
— Къде е Рената?
— Отиде да прегледа лабораторията.
— Отивам да я взема — каза Кърт. — Чакай ни надолу по тунела. Явно ще се оправяме с тези типове в движение.
Кърт изчезна, а Джо натисна газта и навлезе надолу по тунела, търсеше асансьора. Наистина не искаше да взривява най-бързото средство за изход оттук, но ако се наложеше, щеше да го направи.
59
Шакир и Хасан изтичаха по коридора и излязоха в голямата зала със златния сфинкс, древната лодка и саркофазите. Докато минаваха покрай лодката, краката им нагазиха във вода.
— Комплексът се наводнява — каза Шакир.
— Няма как — отвърна Хасан. — Помпите още работят. Чувам ги.