Той се напъна и опита да се освободи. Кърт опря рамо в огънатия метал на таблото и натисна.
Джо се освободи и скочи във водата до него.
— Добре, че не ни уцели — изрече той очевидното. — Едно пряко попадение щеше да ни убие.
— Изглежда все пак има някой тук — каза Кърт.
— Да, има — извика глас иззад преобърнатата машина. Кърт го разпозна. Беше Шакир.
61
Кърт и Джо се притиснаха към машината, която сега беше с две колела във водата, която бавно се покачваше. Противотанковото оръдие беше безполезно, а картечният пистолет на Кърт не се виждаше никъде.
— Няма значение дали ще ни убиеш — извика Кърт. — Това място се наводнява и водата ще залее цялата дупка. Това ще привлече внимание. С теб е свършено, Шакир. Планът ти се провали.
Първата реакция беше смях.
— Ще намеря начин да спра водата и да поправя това, което сторихте — отвърна той. — Просто малко неудобство.
— Не е вярно — извика Кърт. — Използвах компютъра ти, за да изпратя вест на моите началници. Когато излезеш на повърхността, целият свят ще знае какво си намислил и какво си сторил. Те ще знаят, че ти си отговорен за сушата. Ще разберат за Пиола и другите, които изпълняват твоите нареждания, ще разберат, че токсинът, с който приспиваш хората, се извлича от жлези на африканска жаба. Следващия път, когато кажеш, че можеш да убиваш и да възкресяваш, ще ти се изсмеят!
Серия изстрели отскочиха от шасито на машината и Кърт разбра, че е попаднал в целта.
— Не знам дали е добра идея да вбесяваш откачалка с оръжие — каза Джо.
— Между нас има бронирана кола — отвърна Кърт.
— Може да се цели в резервоара.
— Прав си. Поне ще сме достатъчно мокри, ако вземе, че уцели.
Но сега водата вече беше над хълбоците му и се изкачваше с по сантиметър на минута. Кърт тъкмо мислеше да плуват към някакво укритие, когато нещо го накара да си промени решението. Срещу тях, надолу в пещерата, нещо дълго, ниско и зелено се плъзна над стената на ямата.
— Имаме нов проблем — каза той.
И Джо го беше видял.
— Трудно решение — рече той. — Да ни застрелят или да ни изядат.
Водата беше изпълнила пещерата и първо се бе изляла в по-ниската яма с крокодилите.
— Може и да си мислиш, че ще избягаш — извика Кърт на Шакир, — но няма да минеш покрай крокодилите.
— Те ще са твърде заети да разкъсват вас, за да се занимават с мен — отвърна Шакир. — Ние сме на по-високо.
Кърт погледна през пролука в изкривения метал. Шакир стоеше върху саркофаг в центъра на залата и нещо лежеше в краката му.
— Не след дълго ще те залее — каза Кърт. — Но ти предлагам сделка. Ти и хората ти излизате през тунела, а ние ще се върнем към асансьора. Може да се избием по-късно някъде на сухо.
Друг крокодил мина през стената, а след него още два. Те изчезнаха във водата и Кърт знаеше, че скоро ще открият обърната машина и двете мръвки скрити зад нея.
— Ще ти предложа по-добра сделка — каза Шакир. — Ти и приятелят ти се изправяте с вдигнати ръце над главата и аз ще ви убия бързо.
— И с какво това е по-добра сделка? — извика Кърт.
— Защото иначе оставате тук и слушате как забивам по един куршум в коленете на италианката, а после я хвърлям във водата.
— Що ти трябваше да питаш? — рече Джо.
Кърт разтърси вбесен глава.
— Поне знаем къде е отишла.
— Той така или иначе ще ме убие — извика Рената. — Просто вървете. Махайте се. Най-важно е да се разбере истината.
Кърт се изви и погледна отново над изкривената машина.
— Той стои върху един от саркофазите. Рената е долу пред него. Но стреляха с гранатомета от друга посока. Виждаш ли някого там?
Джо кимна.
— Има някой на сфинкса. Дано да няма друг снаряд, или сме свършени.
Кърт погледна към приятеля си. Джо имаше кървяща рана над окото и притискаше ребрата си.
— Май нямаме голям избор, приятел.
— Така е — отвърна Джо. — Според мен или ще се бием, или ще умрем. Ще се предадем или ще умрем. Или чакаме тук водата да ни залее. Ако първо не ни изядат живи.
Докато говореше, той дръпна картечницата от гнездото ѝ.
— Предполагам, че искаш да се бием — каза Кърт.
— А ти?
Той поклати глава и му смигна.
— Всъщност ще се предам.
Лицето на Джо се зачерви от шока, но Кърт отвори длани и му показа двете епруветки с Черна мъгла. По една във всяка ръка.
— Можеш ли да свалиш онзи от сфинкса? — попита Кърт.
Джо провери дали картечницата не е засякла.
— Имам десет патрона. Мисля, че единият е с неговото име.