— Май отива на среща с бога на задгробния живот — каза Джо.
— Нещо ми подсказва, че Озирис няма да е доволен от това, в което е превърнал тази гробница — каза Кърт.
— Не че не си го заслужава — рече Джо, — но той беше шансът ни да намерим антидота.
Кърт се изправи и огледа водата, която се плискаше в ръба на саркофага под краката му.
— Ако не внимаваме, ще свършим като него — каза той. — Това малко островче няма да ни защити. Виждал съм в Амазонка крокодили да скачат на метър и половина от водата, за да лапнат птици от дърво. Виждал съм и по-лошо по бреговете, когато забележат по-едра плячка.
Джо се съгласи.
— Какво ще кажеш да си тръгнем, докато ядат?
— Аз ще нося Рената. Ти носи картечницата. Ще тръгнем направо към рампата и после обратно към електроцентралата. Ще хвърля епруветката след нас. Ти стреляй по всичко, което ни се изпречи. И трябва да сме много бързи.
— Ясно — рече Джо. — Последната част ми се струва най-важна.
Кърт вдигна Рената на рамо и обхвана краката ѝ с лявата си ръка. Държеше епруветката в дясната.
— Изглежда чисто — каза Джо.
За всеки случай той стреля няколко пъти във водата пред тях. Скочиха и започнаха да газят напред. Джо беше сигурен, че ще ги изядат живи, преди да са изминали и половината път до тунела. Стреля по нещо вляво. Беше просто обувка. Завъртя се надясно, но не видя нищо.
Кърт скочи зад него и отвори с палец епруветката, като я заразмахва над водата след тях.
Обърна се, когато Джо стреля отново. Този път нещо се втурна през водата от другата посока. Кърт гледаше как извива зад тях и напада, и извика на Джо.
Картечницата изтрака отново — два пъти — и после засече. Крокодилът продължи напред и се блъсна в краката на Кърт.
Ударът го повали назад, но челюстите така и не се отвориха и когато Кърт се надигна от водата, видя, че крокодилът се носи като безвредна играчка по повърхността. Дали заради Черната мъгла или куршумите на Джо, така и нямаше да разбере.
Джо стигна до рампата първи, а след секунди и тримата бяха вече на високо и сухо.
Спряха за миг да си починат, но водата продължаваше да се издига.
— Да си вървим у дома — каза Кърт.
Джо оправи картечницата и тръгнаха по тунела към изхода, подминаха мумифицираните жаби и стигнаха до залата на Анубис е тръбите и релсите. Една вагонетка беше останала и те се качиха в нея, включиха я и потеглиха към електроцентралата на „Озирис“.
Когато най-сетне стигнаха там, вратата към залата с генераторите вече беше широко отворена. Слязоха от вагонетката и бяха посрещнати от десетина мъже с египетски военни униформи. Към тях бяха насочени пушки и Джо остави оръжието си, после вдигна ръце. Кърт също вдигна ръце, като балансираше Рената на рамото си.
Един мъж излезе пред тях. На униформата му видяха Орела на Саладин, който показваше, че е майор, точно като Едо, когато срещна за първи път Джо.
Майорът огледа отпуснатото тяло на Рената, после огледа Кърт и Джо.
— Вие ли сте американците?
Кърт кимна.
— Дзавала и Остин?
Те пак кимнаха.
— Елате с мен. Генерал Едо иска да ви види.
63
Едо беше със старата си униформа, която все още му ставаше след две години цивилен живот.
— Ти да не си постъпил отново в армията, докато ни нямаше? — попита Джо.
— Е, тя е само за хубост — каза той. — Аз докарах тези мъже тук. Реших, че трябва да взема участие.
— Срещнахте ли много съпротива?
— Не тук — каза Едо. — Мъжете, които работят в електроцентралата са цивилни, но се справихме с няколко групи от специалните отряди на „Озирис“, които излязоха от този тунел. А Шакир няма да остави това без реакция. Имаме съюзници в правителството и армията, но и той има.
— Не бих се тревожил за Шакир — каза Джо. — Единственият проблем, който може да създаде сега, е да влоши храносмилането на крокодилите.
Кърт добави подробностите, като обясни как е умрял Шакир и описа съкровищата в другия край на тунела, които отново бяха под водата.
Едо слушаше с интерес и заключи:
— Великолепна победа.
— Но непълна — каза Кърт. Вдигна празната епруветка. — Намерихме само отровата, но не и антидота. Освен това Хасан избяга. Щом той събере поддръжниците на „Озирис“, ще трябва да се сражавате с тях политически и по улиците.
— Хасан е хитра лисица — каза Едо. — Той е преживял доста прочиствания. Но този път ни остави следа. Според някои от пленените мъже е излязъл от един от изходите на мината с мъж, чието лице е покрито с белези и превръзки. Разбрах, че го наричат Скорпион.
Кърт и Джо се спогледаха.