— Ако ти беше на негово място и имаше само два останали коза, като и двата са в тази сграда, какво би направил?
Джо сви рамене.
— Аз лично бих се оттеглил на Лазурния бряг. Но Хасан не ми се стори човек, който обича да ходи на ваканции.
— Той няма да се откаже — увери го Кърт. — И единственото, с което може да окаже влияние, е да обърне потока на водата и да продължи сушата. Ако успее да го направи, може все още да превърне това поражение в някаква победа. Но той не очаква ние да сме тук. Така че нека си намерим скривалище.
Влязоха в сградата, слязоха надолу с асансьора и огледаха разположението.
— Всеки път, когато си имаме работа с тях, те имат човек някъде на позиция — каза Кърт.
— Скорпион — каза Джо.
— Ако Хасан го доведе тук долу, ще поиска той да се скрие някъде, както досега — каза Кърт.
— Единствената опасност е асансьорът — каза Джо. — Но от скелето около него можеш да виждаш цялата зала.
Кърт вдигна глава и започна да се катери по скелето. То се издигаше нагоре в скалата, но около него имаше достатъчно място да се скрие и да не бъде смазан от асансьора.
— Я пусни асансьора нагоре — каза той, като зае място, където можеше да се задържи. — Не искаме да сме груби и да ги караме да го чакат.
Джо натисна бутона и машината оживя. Асансьорът започна дългото си и бавно изкачване и мина на трийсетина сантиметра от Кърт.
— Аз ще се скрия в контролната зала — каза Джо. — Ако той иска да обърне водата, първо там ще иде.
65
Скорпион караше ленд роувъра през същата пустиня, която бе принуден да измине пеша под яркото слънце. Спомени за болката и гнева от този преход накъсваха мислите му. Понякога виждаше миражи във формата на хора, които изчезваха като призраци.
Насочи мислите си към американците, мъжете от НАМПД, които бяха унищожили организацията само за дни. Щеше да ги намери. Дори с „Озирис“ да беше свършено и последното усилие на Хасан да се провалеше, той щеше да ги търси — до края на дните си, ако трябва.
Хасан седеше до него и се взираше в еднообразния терен. Мълчеше. От време на време порив на вятъра посипваше джипа с пясък, докато слънцето прежуряше отгоре.
Когато помпената станция се появи в далечината.
Скорпион спря джипа.
— Защо спираш? — попита Хасан.
— Виж.
Хасан извади бинокъл и го насочи към ниската сграда. Неговото зрение не беше силно като на Хасан, но през бинокъла ясно видя хеликоптера на площадката.
— От нашите е.
— Какво прави тук?
Да си мисли, че другите са избягали и са дошли тук, беше твърде хубаво, за да е истина. Той дръпна предавателя от жабката и го нагласи на честотата на „Озирис“. Тъкмо щеше да се обади, когато видя лаборантите да излизат от сградата с количка. Пренесоха от нея пластмасови кутии към хеликоптера. Един мъж с египетска военна униформа ги насочваше.
Когато приключиха товаренето и четиримата се качиха на хеликоптера и перката се завъртя. Машината се отлепи от земята и започна да се издига, устремявайки се на изток.
— Те отнасят антидота — каза Хасан. — Но поне се махнаха.
— Ще се върнат скоро — отбеляза Скорпион.
— Трябват ми само няколко минути да препрограмирам помпите и да направя така, че да не могат да отменят командата. Да действаме.
Скорпион включи на скорост и те отново потеглиха.
В подземната зала Кърт чакаше. Доста време се чуваше само бученето на помпите. Джо се беше скрил в контролната зала.
Механизмът на асансьора оживя със стряскащо силен тътен. Кърт погледна нагоре. В смътното сияние видя как клетката се движи. Първо беше малко квадратче високо горе, което се спускаше изненадващо бързо. Щом стигна на половината път, мина покрай светлина в стената. Тя озари дъното и клетката и изчезна отново.
Кърт притисна гръб към скалата, съвсем неподвижен в тъмното, докато клетката се спусна покрай него, продължи още девет метра надолу и спря.
Кърт беше оставил автомата, сега държеше пистолет — в този случай берета 45-и калибър, автоматик.
Вратите се отвориха с леко тракане. Двама мъже излязоха и Кърт веднага разпозна Хасан. Предположи, че другият е Скорпион. Носеха оръжия, сякаш очакваха опасност. Хасан държеше пистолет с къса цев, а Скорпион дългоцевен снайпер.
— Като че ли сме сами — каза Хасан и прибра пистолета в кобура.
— Може да не е за дълго — отвърна Скорпион.
Хасан кимна.
— Намери място, откъдето да ме прикриваш, ако военните се върнат. Няма да се бавя.
Скорпион огледа залата и стигна до заключението, до което бяха стигнали Кърт и Джо: единственото подходящо място беше скелето около асансьорната шахта. Преметна пушката на рамо и започна да се изкачва точно там, откъдето се бе изкачил и Кърт.