Шакир и приятелчетата му от тайните служби бяха осигурили първите три съставки, а мъжете около масата четвъртата. Всички те бяха богати, повечето някога бяха и могъщи — някога, заради Арабската пролет, която изхвърли Шакир от мястото му, а тях засегна още по-силно.
Всичко започна в Тунис, където един беден уличен търговец, който бе тормозен с години от полицията, се подпали в знак на протест.
Тогава изглеждаше невъзможно този акт да има някакъв траен ефект и че ще бъде нещо повече от поредното самозапалване. Но се оказа, че мъжът запали не само себе си, но и целия арабски свят и изпепели половината от него.
Първо падна Тунис и онези, които управляваха страната от десетилетия, избягаха в Саудитска Арабия. След това пострада Алжир. А след това огънят се разпространи, погълна Либия, където Муамар Кадафи бе управлявал по-дълго и по-сурово от всеки друг: четиридесет и две години с желязна хватка. Приближените му бяха станали богати и могъщи от петрол. Когато започна гражданската война, мнозина не успяха да избягат и да се спасят, но онези, които бяха достатъчно хитри да изпратят парите и семействата си в чужбина, бяха късметлии — макар че също като тунизийските им събратя, скоро и те станаха бегълци, хора без родина и цел.
Египет се разпадна след това и вибрациите отекнаха в различна степен в Йемен, Сирия и Бахрейн. И всичко това от една такава малка искра.
А сега, когато пламъците бяха догорели, оцелелите от пожара искаха да си върнат контрола.
— Надявам се, че всички сте пътували добре — каза Шакир.
— Не желаем празни приказки — каза един от египтяните, мъж с бяла коса, строг западен костюм и голям часовник „Брайтлинг“ на китката. Той беше направил пари, защото египетските военновъздушни сили му плащаха огромни суми, за да използват самолетите, които сами му бяха продали на безценица.
— Кога ще започне операцията? Всички вече са нетърпеливи.
Шакир се обърна към друг свой подчинен.
— Помпените станции готови ли са?
Мъжът кимна утвърдително, написа нещо на клавиатурата пред него и се показа същата схематична карта на Африка, която се виждаше в контролната зала.
— Както виждате — каза Шакир, — мрежата е завършена.
— Някакви индикации, че дейността ни е забелязана? — попита един от бившите либийски генерали.
— Не — настоя Шакир. — Като използвахме изграждането на нефтопровода, за да прикрием подземните работи, не събудихме никакви подозрения, докато сондирахме на всяка важна локация дълбоко във водоносния хоризонт под Сахара. Който, както знаете, захранва всеки извор и пустинен оазис оттук до западния край на Алжир.
— Ами плитките водоносни хоризонти? — попита друг от либийците. — Нашите хора черпят от тях от години.
— Проучванията ни показват, че всички източници на сладка вода са зависими от този по-дълбок източник — каза Шакир. — Щом започнем да извличаме от него вода в големи количества, техните запаси ще станат ненадеждни.
— Искам да ги отрежем — настоя тунизиецът.
— Невъзможно е да ги отрежем напълно — отвърна Шакир. — Но това е пустиня. Когато Тунис, Алжир и Либия за една нощ се окажат в остър недостиг на вода, вероятно на осемдесет или деветдесет процента, ще бъдат вече в ръцете ни. Дори въстаниците имат нужда от вода. Водата ще бъде възстановена, когато хората ви си върнат властта. Като работим заедно, „Озирис“ ще контролира цяла Северна Африка.
— А какво се случва с водата? — попита алжирецът. — Не можете да изпомпвате милиарди галони вода в пустинята всеки ден, без никой да забележи.
— Тя тече по тръбите — обясни Шакир, като посочи мрежата на картата, — а после в подземни канали — тук, тук и тук. Оттам отива в Нил. Където си изтича анонимно в морето.
Търговците на власт се спогледаха одобрително.
— Находчиво — каза един от тях.
— Ами европейците и американците, които може да възразят на внезапното ни завръщане? — попита либиецът.
Шакир се усмихна.
— Нашият човек в Италия се грижи за това — обясни той. — Имам странното чувство, че те няма да бъдат проблем.
— Много добре — отвърна либиецът. — Кога започваме? И нуждаеш ли се от още нещо?
Шакир оцени ентусиазма им. Изхвърлени от властта, тези мъже бяха нетърпеливи да си я върнат и бяха готови да му дадат всичко, за да се осъществи това. Но той беше извлякъл достатъчно под формата на пари и концесии от тях. Беше време да действа.