Форт Сант Анджело се издигаше пред тях, внушителните му стени бяха озарени в ослепително оранжево от мощните прожектори по брега. Колкото повече се приближаваха към крепостта, толкова по-ярко осветена беше земята около тях. Сякаш тичаха през Таймс Скуеър. Но нямаха избор, сигурността беше зад тези стени.
— Е? — извика Хаген. — Какво каза той?
— Сянка, приемаш ли?
Тишината се проточи, преди гласът отново да заговори:
— Лодката ще е в канала. Оправете се с преследвачите и после плувайте към нея. Не ни проваляйте. Знаете какво ще се случи.
Хаген чу отговора. Не на него се беше надявал, но пак по-добре от нищо. Забави малко по наклонената рампа към крепостта. Нокът, мъжът, който уж трябваше да му помага, продължи, без да го чака. Той беше в по-добра форма от него и като че ли не му пукаше дали ще го заловят.
19
Кърт и Джо напредваха след двамата убийци, но те имаха голяма преднина, стигнаха до крепостта и изчезнаха.
Кърт хукна по издигащата се рампа, следван по петите от Джо. Там забави крачка. Сиянието от оранжевите прожектори и сенките, където светлините не достигаха, пречеха на видимостта. Завъртя се, не искаше някой да скочи отгоре му от тъмна ниша или алея.
Дори от този ъгъл крепостта пак си беше внушителна. Построена на съвсем миниатюрна ивица земя, която стърчеше в залива Валета, тя имаше формата на многослойна сватбена торта, но стените на всяко следващо ниво се скосяваха под различен ъгъл, за да не може нападащ кораб да открие откъде стрелят защитниците.
Кърт забави ход. Стената на крепостта беше вдясно, а водите на залива вляво. Той мина покрай заключена порта и стигна до стълбище, което се врязваше в стената като тесен каньон. Там имаше подобна порта, но един бърз поглед увери Кърт, че мъжете са влезли оттук.
— Счупили са ключалката — каза той, докато я отваряше.
Надникна вътре и започна да се изкачва. Придържаше се към стената, но горе се натъкна на засада — един накуцващ мъж се хвърли към него с меч в ръка.
Кърт успя да избегне острието, падна на земята, претърколи се и стана точно когато Джо се появи. Мъжът с меча отстъпи назад, погледът му се отклони към Джо и лоста в ръката му, после към Кърт и обратно.
Кърт забеляза бронята, изложена като част от славната история на крепостта. Една рицарска ръкавица лежеше на земята. Мечът беше изтръгнат от нея.
Мъжът насочваше меча ту към Кърт, ту към Джо. И тогава Кърт го позна.
— Ти трябва да си Хаген. Лекарят страхливец, който избяга от умиращ остров.
— Не знаеш нищо за мен — изсумтя Хаген.
— Знаем, че имаш антидот за онова, което сполетя хората на Лампедуза. Ако ни кажеш какъв е, това може да те спаси от газовата камера.
— Млъквай — извика Хаген. Замахна към Кърт, после към Джо, като мечът описа дълга арка.
Старото острие изсвистя в нощния въздух, но Джо отстъпи назад с рефлексите на мангуста и отби смъртоносния удар с лоста. Искри проблеснаха в тъмното, придружени от дрънчене на метал, когато двете оръжия се срещнаха.
— Положението стана много средновековно — каза Джо.
Хаген пак се хвърли напред. Замахна няколко пъти към Джо, за да го принуди да отстъпи по стълбите, вероятно с надеждата, че той ще падне, но всяка атака беше парирана, докато при последния замах Джо изби върха на меча и после изрита Хаген в гърдите с едно бързо движение. Хаген политна назад и се приготви за следващия рунд.
— Доста си сръчен с това чудо — каза Кърт.
— Ами гледал съм всички серии на „Междузвездни войни“ по няколко пъти — обясни гордо Джо.
— Значи държиш положението под контрол?
— Абсолютно — каза Джо. — Върви хвани другия. Когато се върнеш, този ще е красиво опакован и сложен в чорапчето ти.
Когато Кърт тръгна, Джо се обърна към противника си. Огледа го, после хвана лоста не като меч, а с две ръце, като сопа.
Хаген отново замахна към него, но Джо го блокира с единия край на лоста и после го удари с другия край в лицето и му разби носа.
— Нали знаеш какво казвате вие, лекарите. „Няма да боли много“ — каза Джо. — Не мисля, че това важи в нашия случай. Вероятно доста ще боли.
Хаген пристъпи напред и започна див замах с меча. Бореше се с отчаянието, затова крещеше и дори наплю Джо.
Джо беше спокоен. Движеше се със скоростта на опитен боец. Пристъпваше леко и гладко. Лесно се справяше с всеки скок на противника си или със замахващия меч — като или го блокираше, или го избягваше.
Контраатакуваше с лекота, правеше лъжливо движение в една посока с лоста, после замахваше от другата.