— Колко тежко ви засегна сушата?
— Вече добивът спадна почти със седемдесет процента — каза Реза, — и става по-зле.
— Да е имало някакви земетресения? — попита Пол. — Понякога сеизмичната активност може да прекъсне кладенци и да дестабилизира водоносните хоризонти. И водата се вади по-трудно.
— Няма земетресения — каза Реза. — Дори леки. Геоложки казано, този регион е невероятно стабилен. Макар и не политически.
Пол беше искрено объркан и изрече единственото, което имаше смисъл:
— Сигурен съм, че никой не иска да го каже, но възможно ли е водоносният хоризонт да пресъхва?
— Това е много добър въпрос — каза Реза. — Подземните води тук са остатък от последната ледникова епоха. Като ги изпомпваме, очевидно няма с какво да бъдат заменени. Но повечето оценки предполагат, че би трябвало да ни стигнат за пет века. По-консервативните оценки казват, че запасът е поне за сто години. Източваме ги едва от двайсет и пет години. И все пак, също като нас, и аз нямам друг отговор. Не знам къде отива водата.
— А какво знаете? — попита Гамей.
Реза отиде до картата.
— Знам, че сушата се разраства и положението бързо се влошава. Освен това изглежда, че се разпростира на запад. Първите кладенци, които докладваха за проблеми, бяха по източната граница. — Той посочи място южно от Тобрук, където беше границата между Либия и Египет. — Това беше преди девет седмици. Скоро след това кладенци в Сарир и Тазербо, в центъра на страната, бързо започнаха да губят налягане. И преди трийсет дни забелязахме първото спадане в обема на западните кладенци — южно от Триполи. Там нещата бързо се влошиха и обемът на изпомпваната вода намаля двойно само за дни. Ето защо отидох в Гафса.
— Защото Гафса е още по на запад — отбеляза Пол.
Реза кимна.
— Трябваше да видя дали ефектът продължава и какъв е. Моите колеги в Алжир също започват да страдат от него. Но тези страни не са така зависими от подземните води като нас. През двайсет и петте години, откакто ги изпомпваме, населението на Либия се удвои. Селскостопанската продукция се увеличи с петстотин процента. Индустриалната употреба на вода се повиши с петстотин процента. Всички са зависими от тази вода.
Пол кимна.
— И ако отидат до кранчето и видят, че нищо не тече, ще си имате проблеми.
— Вече си имам — увери го Реза.
— Освен нас някой друг занимава ли се с това? — попита Гамей.
Реза сви рамене.
— Не съвсем. Никой друг не е квалифициран да го направи. А и както сигурно си представяте, при продължаваща гражданска война, правителството трябва да се справя предимно с нея. Или поне те така си мислят. Попитаха дали това е дело на въстаниците. Трябваше да кажа „да“. Щяха да ми дадат всякакви ресурси, за да реша проблема. Но аз отрекох. Всъщност им казах, че тази мисъл е нелепа. — Реза изкриви лице при мисълта за това. — Да ви призная, не е много мъдро да кажеш на политик, че въпросът му е нелеп. Поне в моята страна.
— Защо?
— Ами мислех си, че е очевидно.
— Не — каза Гамей. — Защо да не са бунтовниците?
— Защото те взривяват разни неща — каза той. — А това е нещо като естествен феномен. Природно бедствие. Освен това всички се нуждаят от вода. Всички трябва да пият. Ако водата си отиде, войната ще продължи, но вече няма да има за какво да се бият.
— Как оцелява страната? — попита Пол.
— Засега резервоарите близо до Бенгази, Сирт и Триполи покриват нещата — каза Реза. — Но вече има режим. И ако нещо не се промени, само до дни ще отрежем цели квартали. А тогава всички ще правят това, което правят отчаяните хора. Ще се паникьосат. А после страната отново ще потъне в хаос.
— Ако им покажете тези прогнози, със сигурност ще ви приемат сериозно — каза Гамей.
— Показах им ги. Те ми казаха само да разреша проблема или просто щели да ме сменят и да ме обвинят в безотговорност. Така или иначе трябва да намеря решение, преди да се върна при тях. Поне някаква теория защо се случва това.
— Колко дълбоко е Нубийския водоносен хоризонт? — попита Пол.
Реза извади на екраните вертикален разрез на сондажния процес.
— Повечето кладенци стигат на дълбочина между петстотин и шестстотин метра.
— Можете ли да копаете по-дълбоко?
— Това бе първото, което ми хрумна — отвърна Реза. — Пробихме няколко пробни канала на хиляда метра. Но не извадихме вода. Пробихме един на двеста метра. Пак нищо.
Пол огледа схемата. Диаграмата показваше съоръжението на повърхността като малки сиви квадратчета. Шахтата на кладенеца беше оцветена в яркозелено и лесно се виждаше как се спуска през пластовете от пръст и скали и стига до червеникавия пясъчник, където беше пленена водата от ледниковата епоха. Под пясъчника имаше по-тъмен слой; той продължаваше на дълбочина до хиляда метра. Под него областта бе сива и необозначена.