— Каква скала има под пясъчника? — попита Пол.
Реза сви рамене.
— Не сме сигурни. Не е правено проучване на по-голяма дълбочина от две хиляди метра. Сигурно са седиментни скали.
— Може би трябва да разберем — каза Пол. — Може би проблемът не е в пясъчника. Може би е под него.
— Нямаме време за по-дълбоки сондажи — каза Реза.
— Можем да направим сеизмично проучване — предложи Пол.
Реза скръсти ръце на гърдите си и кимна.
— Много би ми се искало, но за да пробием през толкова много скала, ще ни трябва доста силен взрив, който да създаде вибрациите. За нещастие ни конфискуваха запаса от експлозиви.
— Сигурно е логично. Правителството не иска въстаниците да се доберат до тях — каза Гамей.
— Ами те въстаниците ни ги взеха — отвърна Реза. — Правителството просто реши да не ги възстановява. Така или иначе нямам с какво да създам звук, който да проникне през толкова много скала и да се отрази обратно до нас като чист сигнал.
За миг Пол не знаеше какво да каже. После му хрумна нещо, толкова откачена идея, че може и да имаше шанс да проработи. Погледна към Гамей и каза:
— Вече знам как се чувства Кърт, когато го споходи вдъхновение. Прилича на лудост, примесена с гениалност.
Тя се засмя.
— При Кърт балансът понякога се нарушава.
— Надявам се, че и сега случаят не е такъв — каза Пол, преди да се обърне към Реза. — Имате ли оборудване за записване на сигнала?
— Едно от най-добрите в света.
— Подгответе го — каза Пол. — Колкото и да ми е неприятно да го кажа, ще трябва пак да заредите с гориво онова ваше самолетче. Ще направим една обиколка.
22
DC-3 ускори по прашната писта покрай помпената станция и се издигна във въздуха. Трудно набираше височина в горещия следобед, дори с двата си двигателя „Къртис-Райт Циклон“, на максимални обороти. При производството им те бяха оценени с по хиляда конски сили, но никаква поддръжка не можеше да гарантира това петдесет години по-късно. Все пак самолетът набра скорост и започна да се издига, насочвайки се на юг, докато не достигна до три хиляди метра височина, където въздухът беше хладен и сух. След като се изравни, той обърна към пистата.
Вътре пилотът на Реза работеше с лостовете, докато Пол и Гамей стояха в средата на кабината и държаха от двете страни една количка на колелца.
Металната количка имаше четири колела, плоска, очукана платформа и дръжка от едната страна. На нея имаше бетонен блок, който тежеше почти двеста килограма. Пол и Гамей правеха всичко по силите си да се уверят, че нито бетонният блок, нито самата количка няма да помръднат преждевременно.
Докато развързваше ремъка, Гамей погледна към Пол.
— Държиш я от другия край, нали?
Пол беше клекнал и държеше здраво количката, за да не се плъзне към опашката на самолета, преди да са готови.
— Остават две минути до зоната за пускане — извика пилотът.
— Сега ще видим дали ще стане — каза Пол. — Давай бавно.
Гамей стискаше дръжката, а Пол дърпаше количката от другата страна и поеха към задната част на кабината. Седалките бяха махнати, както и вратата на товарния отсек. Въздушните течения струяха през зейналата дупка, през която възнамеряваха да бутнат количката, без да паднат и те.
Всичко вървеше добре, докато не стигнаха на пет крачки от отворената врата. Не беше изненадващо, че когато се приближиха до задната част на самолета, носът му започна да се издига. Като крепяха бетонния блок на количката, Пол и Гамей местеха към триста килограма от предната част на самолета към самия му край. Това промени баланса на тежестта и опашката му увисна. В резултат носът се вирна нагоре.
— Изправи го — извика Гамей.
— Мисля, че той знае това — отвърна Пол, като се стегна, за да не позволи на количката да се изтъркаля нататък.
— Тогава защо не го прави? — попита тя.
Всъщност пилотът изправяше самолета, но уредите реагираха много бавно. Той натисна по-силно лоста и използва тримера. В отговор носът започна да се свежда — всъщност прекалено много, — и самолетът се наклони надолу. Внезапно количката вече искаше да се върне в кабината, като се опита да прегази Гамей.
— Пол! — извика тя.
Пол нямаше какво друго да стори, освен да дърпа и да се опитва да спре количката беглец. Някак спря прогреса ѝ точно когато Гамей вече беше притисната към останалите седалки.