С промяната на тежестта напред и ефектът от свеждането на носа, който пилотът се бе опитал да постигне, самолетът започна да се спуска.
Гамей имаше чувството, че я смазват. Бутна количката с всичка сила.
— Това беше най-ужасната идея на света! — извика тя. — По-лоша от най-лошите идеи на Кърт.
Пол дърпаше количката с всички сили, за да намали натиска върху Гамей. На този етап нямаше как да не се съгласи с нея.
— Вдигай — изкрещя на пилота, сега той даваше инструкции. Вдигай!
Реза и хората му бяха поставили сензори в земята и чакаха завръщането на самолета и бетонната му бомба. Чуха бученето, погледнаха нагоре и го видяха как се клатушка и спуска надолу, двигателите изреваха, после затихнаха. От земята приличаше на спускане на скоростно влакче.
— Какво правят? — попита един от хората му.
— Американците са откачени — каза друг.
В самолета Пол си мислеше същото. Когато носът се изправи, количката отново стана възможна за управление и те я забутаха към опашката. Пилотът този път беше готов и успя да овладее наклона по-добре.
Така Пол се озова близо до вратата, хванал количката и бетонния ѝ товар, и се опитваше да измисли как да я бутне, без да падне и той.
Можеше просто да я засили, но как ще се спре?
— Почти стигаме зоната за хвърляне! — извика пилотът.
Пол погледна към Гамей.
— Изглеждаше по-лесно, когато си го представях.
— Предполагам — каза тя. Извика на пилота: — Извий наляво.
Пилотът погледна назад.
— Какво?
Тя завъртя ръка и пак извика. Пилотът като че ли не разбираше. Но Пол разбра.
— Гениално. Можеш ли да му покажеш.
Гамей пусна количката и хукна към кабината. Седна отново на мястото до пилота и грабна щурвала.
— Ето така.
Завъртя го наляво. Пилотът я последва и DC-3 се наклони настрани.
Отзад Пол беше увил каиша за товара на ръката си и залепи гръб за отсрещната стена на фюзелажа. Когато самолетът се наклони, той бутна количката с крака и я загледа как се изстрелва през вратата, понесла бетонния блок.
Когато самолетът се изправи отново, той се приближи предпазливо до вратата. Зад тях и далече долу количката и блокът падаха като две отделни бомби — не се въртяха, просто си падаха тихо и кротко във въздуха.
Гамей дотича да гледа.
— Това беше най-добрата ти идея! — извика тя и го целуна по бузата. Пол се усмихна, докато гледаше как наближава кулминацията на усилията му.
Долу Реза и другите техници също гледаха падащия блок.
— Ето го, готови ли сте? — попита Реза.
На четири акра земя бяха разпределени четири екипа. Всеки екип беше вкарал сензорни сонди в земята. Ако всичко минеше добре, апаратурата щеше да запише дълбоките вибрации, след като бетонният блок се удареше в земята. И се надяваха това да им помогне да разберат какво има под пясъчника.
— Зелено! — извика някой.
— Зелено! — извикаха останалите.
Таблото на Реза също беше зелено. Сензорите му функционираха идеално. Той вдигна за последно поглед нагоре, забеляза падащия обект и си помисли, че май ще се стовари точно върху главата му. Няма как, каза си.
Изчака точно една секунда, после хукна по пясъка.
Бетонният блок го пропусна с петдесетина метра, но ударът изтътна в пустинята с дълбок резониращ тътен, който Реза усети с гърдите и крайниците си, освен че го чу с ушите си. Точно това, на което се надяваха.
Той стана бързо, хукна през облака от прах и провери компютъра си. Зелената светлина продължаваше да мига, графиката на екрана обаче беше все така празна.
— Хайде, хайде — замоли се. Накрая криволиците започнаха да тичат през графиката. Все повече и повече с всяка секунда. Различи честоти от различните дълбочини.
— Имаме данни — извика той. — Браво, дълбоки данни.
Свали шапката си и я хвърли ликуващо нагоре, докато самолетът продължаваше. Данните бяха едно. Сега трябваше да разберат какво означават.
23
Тарик Шакир стоеше в зала, в която някога бяха влизали само фараоните и техните жреци. Скрита гробница, недокосната от крадци, тя бе изпълнена с предмети и съкровища, далеч нахвърлящи откритото с Тутанкамон. По стените имаше сцени и йероглифи от зенита на Първа династия. Копие на Сфинкса, покрито с варак и със сини полускъпоценни камъни, се издигаше в единия край на огромната зала, а десетина саркофага лежаха в центъра ѝ. В тях бяха телата на фараони, смятани за откраднати и осквернени преди хиляди години. Около тях бяха подредени мумифицирани животни, за да им служат в отвъдното, и скелет на дървена лодка.