25
В тясното клаустрофобично пространство, Кърт се взираше през водолазната маска в почти пълния мрак. Пое няколко пъти дъх от малкия регулатор и се опита да прецени колко време е изминало. Трудно беше да се каже. Да лежиш неподвижно в мрака и тишината е същото като да си в резервоар за лишаване от сензорни възприятия.
Опита се да протегне крака, които го боляха и като че ли бяха дълбоко заспали. Като се усукваше и въртеше като дребно животинче, което опитва да се зарови в земята, той ги промуши през опаковъчните материали, както човек промушва крак между твърде изпънати чаршафи на добре оправено хотелско легло.
— Внимавай — извика един глас. — Риташ ме в ребрата.
Кърт откъсна устни от регулатора.
— Извинявай.
Протягането беше помогнало малко, но все още му беше неудобно: нещо остро се забиваше в гърба му и сламата, която бяха използвали като изолация, го бодеше. Накрая му писна.
Промуши ръка през изолацията, вдигна я пред лицето си и успя да различи малките сияещи стрелки на часовника си „Докса“.
— Десет и половина — каза той. — Партито трябва вече да е в разгара си. Време е да се появим като цикади от земята.
— Мразя ги тези буболечки — отвърна Джо. — Но е радост ще ги имитирам, ако това означава, че ще спреш да ме риташ.
Кърт се надигна нагоре, появи се от сламата и стиропора, после се ослуша за някакъв признак на опасност извън сандъка. Не чу нищо и щракна превключвателя встрани на маската си. Една бяла светлинка се включи, като лампичка за четене. Благодарение на нея той видя как Джо се надига от изолацията срещу него.
— Това май беше най-лошата ти идея — прошепна Джо. — Когато кажа на Пол и Гамей за нея, няма да повярват, че се е получило.
— Ами просто се опитвам да мисля нестандартно — сопна му се Кърт.
— Много смешно. — Тонът на Джо показваше, че наистина не му е смешно. — И колко още ще висим тук?
— Поне час — каза Кърт. — Знам къде сгреших. Следващия път ще вземем по-голям сандък.
— Следващия път можеш да се преструваш на пакет на „Федекс“ сам.
Въпреки усилията им да направят фалшиво дъно на сандъка, сламата и стиропорът се бяха слегнали около тях. Камионът закъсня заради трафика. И накрая, последната обида — сякаш ги хвърлиха поне от метър в склада.
— Хубаво е, че не се вгледаха добре в това твое оръдие — добави Джо. — Отстрани пише „Произведено в Китай“.
26
Хасан беше пристигнал в Малта точно преди партито, със заповеди да поеме контрола над операцията. Трябваше да вземе каквото успее от йероглифните надписи и да унищожи всички останали доказателства. За щастие хората му вече бяха проникнали сред охраната на музея. Представяха се за охранители и вече бяха превзели склада и се готвеха да го претърсят и да вземат артефактите. За да протече гладко планът му, беше нужно само да накара надзорника на охраната да говори с хората му.
Стоеше зад него с извадено оръжие, докато той говореше по радиото с охранителите, назначени в балната зала. По подозрително добро стечение на обстоятелствата три четвърти от охранителите бяха разпределени вътре в залата и около нея. Оставаха само осем души за склада. А двама от тях работеха под прикритие за „Озирис“.
Хасан знаеше, че артефактите в склада са ценни, но за него те бяха нищо в сравнение със собствениците на яхти и частни самолети, които щяха да се опитат да ги откупят за колекциите си.
Някой се обади по радиото.
— Направихме обиколките. Повече диаманти и перли, отколкото можеш да си представиш. Но всичко тук е обезопасено.
Началникът се поколеба.
— Отговори му — каза Хасан и го побутна с оръжието.
Той натисна бутона на микрофона.
— Много добре. Докладвай след трийсет минути.
— Прието. Искаш ли да вкараш някое от другите момчета тук? Сигурно вече се отегчават там?
Хасан поклати глава. Нямаше останали живи за пренасочване.
— Не и този път — отвърна началникът. — Продължавайте да наблюдавате там.
Хасан реши, че за известно време няма да има проблеми.
— Сега — рече той, — покажи ми къде са лотове трийсет и едно, трийсет и четири и трийсет и седем.
Мениджърът се замисли със секунда по-дълго и Хасан го зашлеви с опакото на ръката си през лицето. Той падна и събори стола.
— Ще се убедиш, че не обичам да чакам — обясни Хасан.
Нощният шеф на охраната вдигна примирено ръце.
— Ще ти покажа.