Хасан се обърна към Скорпион.
— Вземи експлозивите и нещо, с което да прекараме нещата. Ако се наложи, ще ги унищожим, но предпочитам да ги върнем в Египет, където им е мястото.
Посочи към друг мъж.
— Зарази компютъра с вируса „Киан“. Искам всеки запис за тези артефакти да бъде изтрит.
Мъжът кимна и Хасан стана доволен. Като че ли всичко беше наред. Но никой не обърна внимание на потрепващите екрани, които показваха картина от охранителните камери. На два от тях облечени в черно фигури се прокрадваха през тъмния склад.
Скорпион се върна с количка на колелца.
— Отлично — каза Хасан. — Ще започнем с лот трийсет и едно.
Джо стоеше пред един пластмасов сандък. До него имаше плоча, на която пишеше XXXI.
— Трийсет и едно — каза той.
Джо отвори сандъка и разкопча непромокаемия калъф. Под него имаше част от счупена плочка с египетски изображения.
На камъка беше нарисуван висок зелен човек, вдигнал ръка над група хора, легнали на пода на храм. Мъже или жени с бели роби стояха около тях. От ръката на зеленокожия мъж се спускаха линии към спящите или мъртвите и изглеждаше, сякаш ги кара да левитират. В горния ъгъл един диск, вероятно слънцето или луната, беше покрит като при затъмнение.
Джо беше прекарал известно време в Египет. Дори беше се правил на археолог там. Затова разпознаваше част от иконографията.
Той държеше жица, свързана със слушалка. Като я стиснеше, можеше да говори и сигналът да стигне до Кърт.
— Намерих плочка с египетски изображения — каза той. — Трябва да видиш този зеления, огромен е.
— Сигурен ли си, че не е ранна версия на „Хълк“? — попита тихо Кърт.
— Е, това би било страхотно — прошепна Джо.
Вдигна апарата, сканира плочката, после я покри отново, преди да мине нататък.
От другата страна на склада Кърт нямаше чак такъв късмет, но се движеше възможно най-бързо. Като повечето музеи, и този имаше много повече артефакти, отколкото можеше да изложи. В резултат ги заемаше на други експозиции, но повече просто си стояха в склада.
Това и липсата на някаква логична подредба ги затрудняваше още повече. Дотук Кърт беше открил артефакти от пелопонеския конфликт и римската империя до артефакти от двете световни войни. Натъкна се на секция с експонати от Френската революция, британски оръжия от Ватерло и дори шалче, са което спирали кървенето от раната на адмирал Нелсън, която получил при Трафалгар.
Кърт предположи, че шалчето вероятно има по-скоро религиозна стойност за Кралския флот, ако наистина беше истинско. Фактът, че щеше да бъде продадено в Малта, го караше да се съмнява обаче. Но пък и преди бяха откривани много съкровища в задния двор.
След това намери няколко артефакта от Наполеон, включително надпис до тях, който гласеше XVI.
Стъпка в правилната посока, помисли си.
Първото, което откри, беше няколко писма, сред които заповеди на Наполеон до командирите му, в които настояваше за по-добра дисциплина сред армията. След това видя документи с искане за още пари. Това писмо беше върнато в Париж, но бе прехванато от британците. Накрая имаше малка книжка — обозначена като „Дневникът на Наполеон“.
Въпреки че времето ги притискаше, Кърт не можа да устои и погледна. Никога не беше чувал за дневник на Наполеон. Отвори контейнера и разкопча непромокаемата опаковка на книгата. Оказа се, че не било дневник, ами „Одисея“ от Омир, на гръцки. Прелисти страниците. В полетата имаше бележки на френски. От Наполеон? Предположи, че може и така да е — но беше спорно.
Все пак се вгледа в страниците и забеляза нещо друго: някои думи бяха заградени и някои страници липсваха. По нащърбените краища, които откри, се досети, че страниците са били откъснати. Проспектът, прикрепен към дневника, указваше, че той е бил у императора до смъртта му на Света Елена.
Въпреки любопитството си Кърт затвори книгата, запечата контейнера и продължи. Това беше интересно, но мъжете, които бяха убили Кенсингтън, търсеха египетски артефакти.
В следващата секция Кърт откри два контейнера със стъклени стени, с големината на малки камиони. В първия имаше всякакви съкровища по порцеланови лавици и приличаше на огромна съдомиялна. Във втория имаше две големи оръдейни дула, окачени на клупове. Надпис с химически молив на стъклото указваше, че контейнерите са пълни с дестилирана вода, доста обичаен метод да се изкара солта от железните и бронзови предмети, открити в морето.
Той се вгледа през стъклото. Нищо египетско не видя.
— Като в супермаркета — промърмори. — Винаги пазарувам на погрешната пътечка.