— Нямам представа какво е това, но ще го приема за — да.
— Довери ми се — рече Джо. — Скелето около рафтовете ще улесни нещата.
Джо надзърна към пътеката, излезе от контейнера и започна да се катери. Щом стигна до второто ниво, тръгна по рафта и се качи на друга стълба. Беше почти стигнал до тавана, когато изкънтяха няколко изстрела и настана ад.
28
Кърт завъртя рязко глава, когато от дълбините на склада отекна стрелба.
— Мамка му — промърмори и се надигна да огледа по-добре.
Джо се прикри и Кърт насочи вниманието си отново към изстрелите. Мъжът със смокинга и жената с вечерната рокля водеха престрелка с групата, която се представяше за охранители на склада. Стреляха ги от две посоки, но не изглеждаха паникьосани. По-скоро систематично се прикриваха и даваха единични изстрели, като прикриващ огън.
Ускориха изтеглянето си, когато един от пазачите се поразвихри с автомата и разби няколко глинени амфори. Отломките полетяха към пътеката и въздухът се изпълни с прах. Рикоширали куршуми свистяха из склада, няколко се удариха в стъкления контейнер и оставиха звездички от тънки като косъмчета пукнатини.
Мъжът със смокинга залегна и после пак се изправи. Сграбчи жената и продължи да отстъпва, после използва ъгъла на две пресичащи се пътеки като място, откъдето да постреля. Кърт го чу да казва:
— Мак Ди, тук е Председателят. Обстрелват ни. Трябва да ни изтеглите, пронто!
Председателят…
Жената се обърна и стреля в друга посока.
— Обграждат ни, Хуан. Трябва да тръгваме.
Хуан, помисли си Кърт. Хуан Кабрийо?
Хуан Кабрийо, Председател на Корпорацията, мъж, който бе изгубил крака си, докато помагаше на Дърк Пит в операция за НАМПД преди години. Той беше капитан на „Орегон“, товарен кораб, който приличаше на очукана развалина отвън, но всъщност беше претъпкан с най-съвършените оръжия, двигатели и електроника.
Кърт не знаеше какво правят тук Хуан и приятелката му, но знаеше, че са в беда срещу по-многоброен противник, и всеки миг ще бъдат обградени. Докато бяха задържани от кръстосан огън, се появи още една група пазачи, които хукнаха по пътечката пред Кърт и подготвяха блокче С-4, за да взривят Кабрийо.
Кърт се задейства, опря рамо на оръдието и го блъсна към стъклото. То се залюля на клупа си и заби нос в стената на контейнера. Плъзнаха диагонални пукнатини, но стъклото издържа.
Оръдейното дуло се люшна назад и после отново напред. Кърт го блъсна още по-силно. Този път двестакилограмовото оръдие се заби като таран в стъклото и го пръсна. Десет хиляди галона вода се изляха и плиснаха по пода. Те се стовариха върху мъжете с експлозива и ги запратиха към рафтовете от другата страна на пътеката.
Кърт беше понесен от водата и се озова точно върху един от стрелците. Отстъпи назад и заби юмрук в челюстта му.
Вторият нападател вече ставаше на крака, когато един предмет падна върху главата му, долетял някъде отгоре, от силната ръка на Джо Дзавала.
Кърт тръгна към експлозива, издърпа електродите от него и извика към Кабрийо:
— Хуан, насам!
Кабрийо погледна по пътеката, поколеба се, сякаш подозираше измама.
— Бързо! — извика Кърт. — Обграждат ви.
Колебанието изчезна.
— Хайде — извика Кабрийо на партньорката си. Тя хукна веднага, а той стреля още веднъж, преди да я настигне и да клекне до Кърт.
— Кърт Остин — каза той, клатейки невярващо глава. — Какво правиш в тази дупка?
— Спасявам ти задника — каза Кърт. — Ами ти?
— Дълга история — отвърна Кабрийо. — Свързано е с онова в Монако.
Макар че беше зает, Кърт бе чул за разрушенията на Монако Гранд При. През последните няколко дни тази новина се състезаваше с новината за инцидента в Лампедуза за ефирно време. Той грабна пистолета от мъжа, когото беше ударил, и се присъедини към стрелбата.
Мъжете, които се правеха на охранители, се прикриха. Изправени вече пред трима, а не двама, стрелци, и след като водата беше помела подкреплението им, те бързо започнаха да стават предпазливи. Силите се изравняваха.
— Някой ще ми каже ли какво става? — попита жената.
Кабрийо посочи към нея по типичния си небрежен начин.
— Стара приятелка.
Кърт я огледа и се зачуди коя ли може да е.
— Сигурно не се казваш Софи?
Тя го изгледа лошо и отвърна:
— Наоми.
Кърт сви рамене.
— Е, струваше си да попитам.
Кабрийо се ухили при този разговор, после се обърна към Кърт.
— Какво всъщност правите тук?
Кърт посочи към мъжете, с които се стреляха.