— Онези там са свързани с бедствието в Лампедуза.
— НАМПД ли го разследва?
— От името на едно правителство — каза Кърт.
Кабрийо кимна.
— Май всички си имаме доста проблеми. Да помогнем с нещо?
Дойде още една серия изстрели. И тримата се притиснаха по-дълбоко в укритието си под най-ниския рафт. Когато отвърнаха на огъня, нападателите се оттеглиха отново.
— Не съм сигурен — каза Кърт. — Всичко това е свързано с някакви египетски артефакти, които се надявах да открием тук.
— А, все едно нещо може да се намери тук — каза Кабрийо. — Ние търсим една книга на Наполеон от Света Елена.
Жената го погледна смразяващо, но Хуан не ѝ обърна внимание.
— Стар екземпляр на „Одисея“ ли? — попита Кърт. — С някакви бележки в полетата?
— Точно тази. Видя ли я?
Кърт посочи към охранителите.
— Натам е.
Стрелбата се беше разредила до по някой случаен пукот. Всички се бяха укрили и мястото между тях беше празно и опасно.
— Те явно възнамеряват да ни попречат да тръгнем натам — отбеляза Хуан.
— Аз имам решение — каза Кърт. Погледна нагоре и свирна на Джо.
Джо спря да се катери към детектора на дим. Беше се изкачил до най-високата точка на най-горния рафт, но не можеше да стигне до сензора. Премести една кутия от пътя си и се протегна, усилие, което го принуди да се разкрие. Един от охранителите стреля. Куршумите се забиха в тавана около Джо.
Кърт погледна към пътеката и вдигна оръжието си, но Кабрийо стреля първи. Убиецът падна при първия изстрел.
Щом теренът се изчисти, Джо посегна отново към детектора и притисна тейзъра си към него. Жегата на четири хиляди волта от заряда веднага беше засечена като потенциален пожар. Алармата се разпищя, конусите започнаха да присветват и пръскачките на въглероден двуокис се активираха.
Нападателите изчакаха няколко секунди, преди да избягат. Потокът от въглероден двуокис спря рязко, след като Джо отдръпна тейзъра от сензора, но полицията щеше да дойде.
— Четиридесет крачки след мястото, където се пресичат пътеките — каза Кърт на Кабрийо. — Първият рафт вляво. На твое място бих побързал.
Кабрийо му подаде ръка.
— До следващия път.
Кърт я стисна.
— Ама на питие, а не на куршуми.
След това Кабрийо и жената хукнаха, а Джо се спусна на земята.
— Той този, който си мисля, ли е? — попита още щом се приземи.
Кърт кимна.
— Човек среща какви ли не хора из складовете. Хайде, да се махаме оттук.
Хукнаха към товарната рампа само за да открият море от пожарни коли и полицейски патрулки, които тъкмо влизаха на паркинга. Необозначени коли, пълни с истински охранители от галавечерята, също бързаха насам.
— Страничната врата — предложи Джо.
Върнаха се в склада и забързаха към друг изход. Джо погледна през вратата към задна уличка.
— Изглежда чисто.
Изскочиха на уличката, но светлината на фарове ги улови, преди да са направили и пет крачки. Приковаха се към тях, докато проблясващите червено-сини светлини на покрива на колата примигваха. И двамата спряха насред крачка и вдигнаха ръце.
— Може пък да са същите ченгета, които ни арестуваха онзи ден — каза Джо. — Бяха ужасно мили.
— Де тоз късмет — отвърна Кърт.
Колата спря и от нея слязоха двама униформени полицаи с насочени оръжия. Кърт и Джо не оказаха съпротива. Полицаите им сложиха белезниците, настаниха ги в колата и ги откараха за нула време. Кърт забеляза, че се отдалечават от центъра на града, вместо да се приближават към него и към твърде познатия му полицейски участък.
— Нали имаме право на едно обаждане? — попита той.
Едно усмихнато лице се обърна към него.
— Вече се обадиха за вас — каза мъжът. Странно, но говореше с луизиански, а не със средиземноморски акцент. — Самият Председател.
После хвърли връзка ключове в скута на Кърт.
— Мак Ди — представи се мъжът. — Ваш приятел в нужда.
Кърт се ухили, отключи белезниците и после отключи и тези на Джо. Светлините и сирените бяха спрени, колата продължи по пътя и след няколко минути Кърт и Джо бяха оставени само на две пресечки от хотела си.
— Благодарим за измъкването — каза Кърт. — Кажи на Хуан, че първото питие ще е от мен.
Мак Ди се усмихна.
— Той никога няма да ти позволи да платиш, но ще му предам, че си предложил, разбира се. — Кърт затвори вратата. Мак Ди махна на шофьора и колата потегли.
— Има ли някакъв вариант да дръпнем Хуан и екипа му за тази мисия? — попита Джо.
— Те май вече си имат достатъчно проблеми — отвърна Кърт.