Обърна се към хотела и тръгна. Бяха свободни и абсолютно подгизнали, ушите им кънтяха от стрелбата, но улицата бе пуста и всичко беше притихнало. И въпреки това — въпреки всичко, което бяха рискували, — не се бяха приближили до решението на загадката.
— Странна вечер — каза Кърт.
— Това беше ужасно меко казано — отвърна Джо.
Влязоха в хотела, качиха се на товарния асансьор до техния етаж и завлякоха крака към стаята си, където откриха Рената да ги чака. За разлика от тях, тя сияеше.
— Изглеждате ужасно, момчета!
Кърт не се съмняваше в това.
— Нещо ми подсказва, че твоята вечер е минала доста по-добре от нашата — каза той, затвори вратата и се тръшна в най-близкото кресло.
— Трябваше да се сетя, че всички тези полицейски коли са заради вас.
— Не само заради нас — каза Джо. — Беше купон, който винаги ще помним.
Кърт се надяваше Рената да има някакво основание за широката си усмивка.
— Кажи ми, че си намерила Софи С.
— Всъщност намерих я — отвърна Рената. — И изобщо не е далеч.
29
Новината вля нова енергия у Кърт.
— Кога ще я видим?
— Да се надяваме след много дълго време — каза Рената. — Тя вече не е сред живите.
Това беше лоша новина. Или поне Кърт така си мислеше.
— Не изглеждаш много разстроена от това.
— Ами всъщност е било доста отдавна. Починала е през 1822 година.
Кърт погледна Джо.
— Ти нещо разбираш ли?
Джо поклати глава.
— Въглеродният двуокис е засегнал по-висшите ми мисловни процеси и не чувам добре.
— Знам, че ти е много забавно — каза Кърт, — но давай направо. Коя е Софи С.? И какво общо може да има жена, която е умряла през 1822 г., с доктор Кенсингтън и атаката над Лампедуза?
— Софи С., или Софи Селин.
— Ех, за малко да отгатна — каза Джо.
Кърт не отговори на това.
— Продължавай.
— Софи Селин е трета братовчедка и далечната любов на Пиер Андин, почетен член на Френското законодателно събрание, което е свикано след Революцията. Тъй като двамата се оженили за други хора, не можели да бъдат заедно официално, но това не им попречило да си имат дете.
— Скандално — каза Кърт.
— Наистина — добави Рената. — Скандално или не, раждането на това дете било вълнуващ момент за Андин и той използвал влиянието си във френското адмиралтейство, за да кръстят кораб на името на майката.
— Нещо като подарък — каза Кърт.
— Повярвайте ми, повечето жени предпочитат бижута — обади се Джо.
— Съгласна съм — отвърна Рената.
— И какво станало със Софи? — попита Кърт.
Рената протегна крака.
— Доживяла до дълбока старост и била погребана в частно гробище до Париж, след като починала в съня си.
Кърт не виждаше накъде отива всичко това.
— Предполагам, че Кенсингтън е имал предвид кораба „Софи Селин“.
Рената кимна и подаде на Кърт разпечатка с корабната история. „Софи С.“ бил включен в средиземноморската флота на Наполеон и по една случайност бил на котва в Малта по време на краткото ѝ управление от французите. Корабът потънал при буря, след като бил натоварен тук с френски съкровища, задигнати от Египет. Открит е и изваден от членовете на организация „Дьо Кампион“, нестопанска организация, подкрепяна от богато семейство от Малта. След като държали артефактите в частната си колекция с години, те наскоро решили да продадат някои от тях. Музеят щял да бъде посредник, срещу процент.
— Същите неща, които нашите жестоки приятели току-що задигнаха, без да платят и цент — каза Джо.
— Кенсингтън каза, че двеста хиляди няма да им осигурят място на масата, затова те взеха целия бюфет.
Джо зададе очевидния въпрос:
— Защо Кенсингтън ще ни насочва към „Софи Селин“, когато не искаше да ни каже какво ще бъде изложено на търга?
— По същата причина, по която тези типове не го убиха и не взеха артефактите, преди ние да се появим и да започнем да задаваме въпроси. Сигурно на онзи кораб има нещо, което искат и което още не се е появило.
— Египетските плочи, които видях, бяха счупени — каза Джо. — Само парчета, фрагменти. Може би търсят другите части.
Кърт се обърна към Рената.
— Къде са останките на кораба?
— Ето локацията — каза тя, като подаде на Кърт другите си бележки. — На около петдесет километра източно от Валета.
— Доколкото знам, това не е пътят за Франция — каза Кърт.
— Капитанът се опитал да избегне британски кораби. Възнамерявал да тръгна на изток, после на север, или да мине по крайбрежието на Сицилия, или да прекоси протока между Сицилия и Италия. Явно го е застигнала буря, преди да има шанс да направи каквото и да било. Предполагаме, че се е върнал, но така и не е стигнал до пристанището.