За първи път от дни Кърт усети, че напредват в играта.
— Сигурно вече знаем следващия ни ход — каза Джо. — И техния ход също. Когато разберат, че онези плочки са само парчета и фрагменти, ще хукнат към кораба и ще се опитат да извадят останалото.
— Аз това бих направил — каза Кърт. — Все още не мога да си представя какво общо има всичко това и какво търсят, но ако нямаше голямо значение, досега да са се отказали. Нещо ми подсказва, че ще е най-добре да слезем при този кораб преди тях.
30
„Морски дракон“ напусна Валета с Кърт, Джо, доктор Амброзини и основния екипаж на борда. Кърт бе изпратил всички други в Щатите от съображения за сигурност.
— Дръж същия курс — каза той на капитан Рейнолдс.
— Добре — каза Рейнолдс. — Но нали осъзнаваш, че така ще пропуснем потъналия кораб, ако не завием на север.
— Разчитам така да имаме предимството на изненадата.
Рейнолдс кимна и погледна отново навигационния екран.
— Ти си шефът.
Уверен, че са на правилния курс, Кърт тръгна към кърмата, където откри Джо и Рената да сглобяват глайдер.
— Готови ли сте за излитане?
— Почти — каза тя. Провери отново ключалките за товарното отделение и активира камера с мощни увеличителни лещи.
— Готово е.
Кърт застана пред контролното табло за лебедките. Обикновено те се използваха за влачене на сонар, но стоманеното въже бе заменено с тънка найлонова жица, която сега беше закачена за глайдера, който Джо носеше към кърмата.
— Готови — каза Рената.
Джо вдигна глайдера високо над главата си. Той изскочи от ръката му, когато дългите криле хванаха въздушната струя, създавана от движението на кораба.
Когато глайдерът полетя, Кърт разви макарата и тънкият фиброоптичен кабел започна да се развива. Докато глайдерът се извисяваше високо зад кораба, Рената започна да го контролира с малък джойстик.
Глайдерът стигна сто и петдесет метра височина и тя спря издигането.
— На нужната височина е — каза на Кърт.
Той спря макарата и глайдерът задържа височина, като се понесе след „Морски дракон“.
— Каква е гледката от птичи поглед?
Рената включи камерата на глайдера и загледа видеото на екрана вдясно от нея. Отначало всичко беше размазано, но автофокуса бързо коригира и вече корабът се виждаше ясно как разорава тъмносиньото поле.
— Добре изглеждаме — каза тя. — Е, нека се огледаме за нашите приятели.
Тя завъртя камерата на север, където в далечината се виждаха два плавателни съда. Първоначално бяха само точици в океана, като две зрънца ориз на тъмносиня покривка, но когато тя нагласи силните увеличителни лещи на камерата, и те дойдоха на фокус.
— Водолазна яхта и баржа — каза тя.
— Можеш ли да увеличиш още? — попита Кърт.
— Няма проблем.
— Започни с баржата — предложи той.
Тя фокусира върху баржата, нагласяйки телескопичния обектив, докато започнаха да се появяват детайли. На червения корпус имаше бял надпис „Дьо Кампион“. В единия край на баржата имаше малък кран, който поддържаше голяма пластмасова тръба. Завихрена вода и наноси се изливаха през нея. Те преминаваха през метална решетка, предназначена да задържа всичко по-голямо от камък с размер на юмрук, а водата и тинята преминаваха през нея и оставяха бяло петно западно от баржата.
— Като че ли почистват — каза Джо.
— Прахосмокучат цялото морско дъно — добави Кърт.
Двама мъже оглеждаха останалото по решетката и бързо го хвърляха през борда.
— Камъни, миди или части от корали — предположи кърт.
— Сигурно търсят нещо по-едричко — каза Джо. — Още каменни плочи като онези, които видях в музея. Какво им пука, ако по-малките съкровища се върнат в морето?
— Ще им пука, ако наистина работят за опазване на антиките — каза Кърт, — но не мисля, че е такъв случаят.
Обърна се към Рената.
— Можеш ли да фокусираш на другата лодка.
Тя промени ъгъла на камерата и я спря на осемнайсетметровата водолазна яхта. На предната палуба имаше кислородни бутилки и друга екипировка. На кърмата стояха няколко души, седнали с кръстосани крака на слънцето.
— Или са на курс по йога, или…
Зад тези мъже стоеше друга фигура. С дългоцевна пушка в ръцете.
Рената се опита да увеличи още, но автофокуса на камерата се затрудни да покаже лицето на мъжа.
— Не мога да видя чертите му — каза тя.