— Ами ако е от лошите?
Кърт извади от полицата с инструментите двоен харпун „Пикасо“. Двете копия бяха едно до друго, а спусъците бяха поставени един пред друг. Предпазителят беше спуснат.
— Взех и един за теб, ако ти потрябва — добави Кърт. — Но засега остани извън периметъра и си отваряй очите. Ако загазя, знаеш какво да правиш.
Те бяха на трийсетина метра от дейността по кораба. Кърт се съмняваше, че някой може да ги види, както човек в осветена стая не може да види нещо на тъмна морава нощем, но не искаше да рискува.
— Тук спираме — каза той. И после се отблъсна от Костенурка, включи своите ускорители и се отдалечи под ъгъл. Когато се обърна назад, видя, че Джо остава на позиция, както му беше наредено.
31
Кърт се движеше във водата съвсем безшумно, лекото жужене на ускорителите почти не се чуваше. Вляво от кораба като че ли имаше повече активност. Забеляза поне пет светлини в тази област, плюс водолазите със стандартна екипировка, които работеха с вакуумната тръба. Насочи се надясно, където видя само две светлини.
Докато минаваше през облака от мътилка, видя, че водолазите се опитват да изкопаят нещо изпод покритите с налепи кости на стария кораб.
За разлика от разкопките на НАМПД — и всички други подводни разкопки, за които Кърт беше чувал, — тези хора буквално разсичаха останките, чупеха парчета и ги хвърляха настрани.
Сигурно, когато са ти опрели пистолет в главата, усилията да опазиш останките отиват по дяволите.
Досега Джо беше вече твърде далеч, за да улавя някакви радиотрансмисии, затова Кърт беше сам. Той се приближи бавно зад двама водолази, които не осъзнаваха присъствието му.
— Включи писмена комуникация — прошепна той.
Малко зелено квадратче с буквата Т се появи на дисплея в шлема му.
За да е по-лаконичен, той избра възможно най-кратката фраза: „Дойдох да ви помогна“.
Малкото екранче на ръката му светна и Кърт го насочи напред.
Протегна ръка, потупа най-близкия мъж по рамото, като очакваше той да се обърне изненадан или да се огледа учудено. Но водолазът просто продължи да работи.
Кърт го потупа отново, този път по-силно. Когато нищо не се случи, го стисна силно за рамото и го извъртя към себе си.
Водолазът го погледна, скован от шок. Кърт виждаше, че лицето му е синьо, а очите притворени. Тези мъже бяха тук долу от много дълго време. Твърде дълго.
Посочи към дисплея на ръката си.
Мъжът прочете съобщението и кимна бавно. После взе малка бяла дъсчица, която носеше със себе си, и надраска: „Копая възможно най-бързо“. И пак започна работа.
„Мисли, че съм от лошите.“ Това означаваше, че тук има надзиратели.
Кърт пак сграбчи мъжа.
— Спасявам те.
Мъжът примигна за миг, после отвори широко очи. Вече май схвана. Развълнува се до такава степен, че Кърт трябваше да го задържи неподвижно.
— Колко са лошите?
Мъжът написа — 9.
— Всичките тук долу ли са?
5 горе — 4 долу.
Това беше по-лошо, отколкото очакваше.
— Покажи ми.
Преди мъжът да успее да му покаже нещо, вълна от светлина ги заля. Очите на водолаза казаха всичко необходимо. Кърт се завъртя и видя, че един мъж се спуска към него с харпун в ръка.
32
Кърт блъсна водолаза настрани и приготви харпуна си за изстрел, но атакуващият водолаз беше твърде близо и накрая се вкопчиха един в друг, вместо да се стрелят.
За огорчение на Кърт нападателят беше с цял шлем и частично твърд костюм. Иначе Кърт просто щеше да му свали маската. Вместо това те започнаха да се въртят, докато Кърт не уви ръка около главата му, включи ускорителите и се насочи към едно стърчащо дърво, покрито с корали, което навремето е било носът на „Софи С.“.
Нападателят изпусна харпуна и посегна за нож, но преди да успее да го използва, Кърт го повлече към най-високата точка на носа и блъсна главата му с всичка сила в него.
Водолазът се отпусна в ръцете му, изтърва ножа и потъна към дъното с разперени ръце, в най-добрия случай в безсъзнание.
Още двама мъже се спуснаха към Кърт от другия край на разкопките. Като първия и те имаха цели шлемове, но за разлика от него, се движеха във водата с помощта на ускорители.
Едно копие прелетя покрай Кърт, като остави следа от мехурчета. Той се гмурна към дъното и разрита тинята, за да създаде прикритие.
Включи своите тръстъри на пълна скорост и облакът зад него нарасна. Спомни си думите на пилот от Втората световна война, с когото бе работил преди години: В облак винаги лети наляво. Защо наляво, а не надясно, така и не разбра, но щом това вършеше работа в небето над Мидуей, щеше да свърши на морското дъно.