Кърт се спусна към дъното, грабна отново пушката и зачака Джо да обърне.
Костенурката спря точно до него. Ухилената физиономия на Джо лесно се виждаше зад визьора на шлема му.
— Може ли да си отбележа поредния мъртъв лош тип на корпуса на Костенурката? — попита той.
— Аз нямам нищо против — каза Кърт. — Защо се забави толкова?
Джо се ухили.
— Оттам не можех да разбера дали просто се забавляваш, или си загазил наистина. Чак когато чух изстрелите, се сетих, че сигурно си загазил.
Иронично, но звукът пътуваше по-далече във водата от куршумите и радиотрансмисиите.
— Трябва да го признаем на руснаците — каза Кърт. — Измислили са доста интересни пушкала.
— Ще стоят чудесно в колекцията ти — отвърна Джо.
Кърт колекционираше уникални оръжия от цял свят. Беше започнал с пистолети за дуел, имаше няколко редки автоматични револвери „Боуен“ и напоследък се сдоби с револвери от Дивия запад, включително Колт 45-и калибър, с който беше убил последния злодей, с когото се сблъска.
— Така е — рече той. — Но имам чувството, че тези ще ни трябват още, преди да се превърнат в експонати.
— Осъзнаваш ли, че вършим всичко на обратно — каза Джо. — Досега положихме ужасно много усилия, за да заемем позиции. Не е класическа военна стратегия.
— С малко късмет още няма да са разбрали, че сме тук — каза Кърт.
Включи тръстъритс и пое обратно към потъналия кораб, където цивилните водолази, използвани за робски труд, взимаха допълнителни бутилки с кислород от платформата за оборудване.
Те се обърнаха предпазливо при появата на Кърт и Джо.
— По-добре мини към субтитрите — каза Джо.
— Всичко е наред — рече Кърт, като включи дисплея. — Пазачите са мъртви. Ще ви извадим оттук.
Един от водолазите посочи нагоре и написа трескаво нещо на дъсчицата си.
По-разкривени драсканици Кърт никога не беше виждал.
— Откога сте тук? — попита той.
Вдигнаха 4 пръста.
— Четири часа на трийсет метра дълбочина — каза Джо.
Сигурно бяха на „Нитрокс“ или „Тримикс“, а не на чист кислород. Но дори така след толкова много време на дъното, щяха да имат нужда от часове декомпресия по пътя си към повърхността. А и един бърз преглед показа, че нямат достатъчно бутилки. Съвсем недостатъчно. С водолазите беше свършено, ако не се намереше някакъв изход.
Кърт сложи ръка на рамото на водача им и поклати глава.
— Не можете да се издигнете.
Той поклати глава и пак посочи към повърхността.
— Ще получите декомпресионна болест — каза Кърт.
Водолазът прочете думите на малкия екран и пак посочи нагоре. След това направи странно движение с ръцете си.
— Не знам какво се опитваш да им кажеш — отговори Кърт.
Водолазът изглеждаше паникьосан. Кърт трябваше да го успокои. Посочи към дъсчицата му.
— Пиши бавно.
Водолазът взе дъсчицата, изтри надрасканото преди и написа по-старателно, като дете, което търпеливо се опитва да усъвършенства азбуката. Когато приключи, обърна дъсчицата и я показа на Кърт.
Беше написал една дума. Лесно се четеше.
БОМБА!
33
Водолазът посочи трескаво към почти разкопания кораб. Написа още нещо на дъсчицата.
Когато нападнахте — заложиха бомба.
Кърт започна да загрява. Тези типове искаха артефактите. Но ако не можеха да ги имат, бяха решени да не ги оставят в чужди ръце.
— Покажи ми.
Водолазът се поколеба.
— Покажи ми!
Неохотно водолазът започна да плува, като риташе бавно и водеше Кърт към кораба. Когато стигнаха, водолазът насочи светлината си надолу. Екипът бе използвал вакуумната тръба, за да изпомпа тонове тиня. Бяха извадили разни неща от тинята и изхвърлили всичко, което не приличаше на египетско. Мускети, гнили бъчви и стари ботуши лежаха на дъното като купчина боклуци.
Корабът беше само скелет. Повечето от външните дъски отдавна бяха изгнили и само ребрата от по-здрави греди стърчаха. Като се плъзна над тези ребра, Кърт видя за какво говори водолазът. Не една бомба, а две блокчета С-4, свързани с таймери, точно като онова, което се бяха опитали да използват в склада. Проблемът беше, че тези експлозиви бяха пуснати вътре в скелета на кораба като пържоли, хвърлени в гръден кош на животно.
Кърт се приближи, хвана се за една покрита с наноси греда и огледа по-внимателно. Дигиталните таймери върху бомбите показваха притеснителното 2:51 и продължаваха надолу.
Кърт се опита да се провре между гредите, за да стигне до бомбите, но не можа. Посегна надолу, но пръстите му не напипаха нищо. Бомбите бяха поне на трийсет или повече сантиметра от ръката му.