Выбрать главу

Сблъсъкът разклати лодката, но те успяха да запазят равновесие, докато машината пое настрани. Плъзна се покрай корпуса им и се отдалечи.

Едва сега осъзнаха, че в подводницата няма никого.

Изсвирване отзад изясни нещата. Обърнаха се и видяха мъж със сребриста коса да стои с водолазен костюм и да се прицелва с една от подводните им пушки към тях.

Кърт беше изплувал зад лодката и успя да се качи на палубата, докато те бяха заети с атакуващата жълта машина.

— Хвърлете пушките в морето — каза той.

Те изпълниха заповедта и вдигнаха ръце.

— Легнете по очи на палубата. С ръце зад тила.

Те изпълниха и тази команда.

Като продължаваше да ги държи на мушка, той заобиколи към капитана на лодката и го освободи с ножа си, после махна парцала от устата му.

— Те държат хората ми долу — успя да каже той на развален английски.

— Не се тревожи. Те са добре — отвърна Кърт.

Капитанът поклати глава.

— Те са долу още от изгрев, а резервоарът ни за декомпресия беше на баржата.

— Ние имаме на нашия кораб — каза Кърт. — Ще го докараме. — Обади се на „Морски дракон“ по радиото.

— Ами семейство Дьо Кампион? — попита капитанът.

— Какво за тях?

— Онези хора ги хванаха.

— Така и предполагах — каза Кърт. Насочи оръжието към един от престъпниците. — Радио или телефон?

— Телефон — каза мъжът. — В раницата.

Кърт извади сателитен телефон от зелена раница и накара пленника си да набере номера.

— Казвай — отговори груб глас. — Как върви?

Кърт пое оттук:

— Ти ли държиш заложниците Дьо Кампион?

— Кой е?

— Казвам се Остин — каза Кърт. — И с кого имам неудоволствието да разговарям?

— Щом не знаеш името ми, най-добре да си остане така — отвърна мъжът.

— Скоро ще го разбера — каза Кърт. — След като разпитаме хората ти, ще разберем всичко за теб и какво целиш.

Първата реакция беше смях.

— Тези хора не знаят нищо важно. Хайде, измъчвай ги. Дай всичко от себе си. Няма да научиш нищо ново.

Кърт трябваше бързо да обърне положението.

— Може би, но определено ще науча нещо от артефактите, които откриха. Египетските реликви сигурно са вълнуващо хоби. Интересно ми е какъв е този грамаден зелен тип. Като че ли има магически сили да възкресява хора.

Това беше хазарт, но като че ли проработи. Този път вместо смях настъпи тишина. Много по-добра реакция, помисли си Кърт. Разбра, че е напипал нещо.

— Плочата е при теб?

— Всъщност са три — излъга Кърт.

— Ще ти предложа сделка — каза мъжът.

— Слушам те.

— Ще ми донесеш плочките, а аз ще пусна заложниците живи.

— Става — каза Кърт. — Само кажи къде.

34

— Сигурни ли сте, че беше умно да водите тези хора? — попита Рената, като сочеше мъжете, които сега бяха вързани на предната палуба. Пътуваха към мястото на срещата с пълна скорост.

— Обещах им сделка — каза Кърт. — Ще е по-добре да им покажем стоката.

— Според теб какво ще стане, когато разберат, че имаме само пленници за размяна, а не плочки? — попита Джо.

— Ами стрелба, експлозиви и пълен хаос — отвърна Кърт.

— Е… обичайното.

— Поредният работен ден.

Джо се засмя, но Рената само се усмихна вяло.

— Точно в това е проблемът — каза тя накрая. — Дори да имахме плочките, те може да не искат да пуснах хората, особено след като знаят какво търсят. Артефактите в музея са дошли от колекцията на Дьо Кампион. Те са разкопавали „Софи Селин“ преди години. Това означава, че са също толкова голяма опасност за тях, както и самите артефакти.

Кърт погледна към морето, ярките му сини очи се присвиха заради сиянието. Очакваше ги трудна задача и всички шеги на света нямаше да я направят по-лесна.

— Ще трябва да ги изненадаме. С какви оръжия разполагаме?

Джо проверяваше запаса от муниции в оръжията, които бяха взели от пленниците.

— Два АК-47 и една подводна пушка — каза той. — Няма допълнителни пълнители и общо около деветдесет куршума за трите пушки.

— Аз имам деветмилиметрова берета с пълен пълнител, с осемнайсет патрона — добави Рената.

— Аз ще имам и блокче С-4 — каза Кърт.

— Това за оръжията, ами разузнаването?

Рената свали на телефона си сателитно изображение на района.

— Това е избраната от тях локация.

Лесно се виждаше залив. С формата на сълза и обграден от варовикови скали. В чашката му имаше пясъчен плаж. Чистата вода беше тюркоазена на следобедното слънце.