— Какво е това? — попита Кърт, като посочи един участък от дисплея.
Рената увеличи изображението.
— Сгради. — Бяха построени от варовик и изглеждаха на няколко етажи с тераси. Тясно мостче минаваше през част от залива.
— Изоставен хотел — каза тя, като извади някаква информация за мястото. — Това е главната сграда. По този мост гостите са слизали до плажа.
— Мостът по водата ли минава, като в курортите в Бали? — попита Джо.
— Не мисля — каза тя. — Изглежда е издигнат, за да могат да минават лодки под него. Според информацията, която открих, е трябвало да прилича на Лазурния прозорец, прочуто естествено образувание малко по-надолу по брега.
Кърт беше виждал Лазурния прозорец преди години. Висока петдесет метра великолепна арка над морето. Някои от търсачите на силни усещания, с които пътуваше, искаха да правят скален дайвинг от него. Кърт им каза, че ще информира близките им.
— Този мост ще е проблем — рече той. — Както и скалите около залива. Те са подходящи скривалища за снайперист. А както вече видяхме, те си имат снайперисти.
— Може да ги приближим отзад — предложи Джо. И да заемем по-висока позиция този път.
Рената сканира края на изображението. Хотелът беше усамотен, на доста разстояние от най-близкото населено място и свързан с него само с черен път. Нямаше начин да стигнат до този път откъм морето, освен по едно разнебитено стълбище, което криволичеше до хотела.
— Може да използваме тези типове като щитове — каза хладнокръвно Рената.
— Много бих искал — отвърна Кърт, — но онези явно не се притесняват да стрелят по своите. Дори може да ни благодарят за това.
— Тогава какво ще ги спре да стрелят по нас с ръчен гранатомет и да взривят цялата лодка в секундата, в която влезем в залива?
— Нищо — каза Кърт, бързо осъзнавайки истината. — Особено ако не им пука дали ще притежават въображаемите артефакти, или ще ги унищожат. Но аз разчитам, че ще искат да видят с какво разполагаме. А ако ни потопят или ни взривят, така и няма да са сигурни какво сме имали на борда. Просто трябва да сме готови да реагираме, когато осъзнаят, че нямаме нищо.
— Някакви идеи? — попита Джо.
— Ти си техническият гений — каза Кърт. — Какво можеш да направиш с всичко това?
Джо огледа палубата. Имаха кислородни бутилки, маркучи, кука и въжета.
— Ами нямам много материал — каза той. — Но ще измисля нещо.
35
Кърт беше пред контролното табло на открития мостик, докато водолазната лодка се носеше към малкия залив и пустия хотел, оставяйки извита бяла ивица в синьо-зелените води. Кърт управляваше, а Джо изграждаше барикада, като свързваше празни кислородни бутилки.
— Нали няма да се взривят от куршумите? — попита Рената.
— Само по филмите — отвърна Джо. — Но за всеки случай отворих клапите. Сега са просто дебели, двойностенни метални контейнери за защита. Идеално подредени така, че да се крием зад тях.
— Много сте смели и двамата — каза тя.
— Погрижи се да кажеш на всичките си приятелки, когато приключим със спасяването на света.
Тя се ухили.
— Имам няколко приятелки, които биха се зарадвали да се запознаете?
— Няколко?
— Три-четири. Ще се сбият за теб.
— Това ще е интересно — каза Джо с дяволита усмивка. — Ама аз ще стигна за всички.
— Надявам се да свърши работа — каза той на Кърт. — Внезапно много, ама много ми се прищя да оцелея.
Той приключи със свързването на бутилките, когато наближиха високите скали в тази част на остров Гозо.
— Гнезденцето ти е възможно най-сигурно — каза той на Кърт. — Слизам долу.
Кърт кимна и се обърна към Рената.
— Ти трябва да се скриеш. Не бива да разбират все още за теб.
— Няма да се крия долу, докато вие се оправяте с хората, които нападнаха страната ми — каза тя.
— Всъщност не това ще правиш — отвърна Кърт. — В задната кабина има капандура. Свали резето и чакай момента за действие.
— Защо в задната кабина?
— Защото ще вляза на заден. Ако се наложи да се изтегляме бързо.
На нея това не ѝ хареса, но каза:
— Добре, само този път.
Те включиха радиостанциите. След като изпробва своята, Рената се спусна на главната палуба и слезе до кабината на кърмата. Както Кърт бе предложил, тя отключи люка, но го остави затворен, после извади беретата си и зачака.
Щом наближиха пролука във варовиковите скали, Кърт описа широк кръг с лодката, обърна я и съвсем бавно влезе на заден ход в залива. Когато минаха между скалите, той приклекна зад кислородните бутилки с пушка в ръка и огледа скалите горе за някаква признак на опасност, като почти очакваше да открият огън оттам.