— Още сме живи — каза той, щом заливът се разшири покрай тях.
— Засега — измърмори Джо от главната палуба.
Кърт притисна портативния телескоп до окото си и проучи положението напред.
— Виждам трима с пушки, чакат на бетонния пристан до моста. Две коли в края на пътя. Няма лодки.
— Сигурно са дошли по суша — каза Рената. — Това помага ли ни?
— Е — обади се Джо. — Освен ако не могат да плуват много бързо, вероятно няма да ни догонят, ако избягаме.
— Не се показвайте — каза Кърт. — Виждам нещо, което може да е снайперист, на покрива на хотела. Просто отражение от мерника му.
— Ти си този, който е на открито там — изтъкна Рената.
— Но аз имам камъни в главата си — рече Кърт. — Затова нищо няма да ми стане. Пък и те няма да ме застрелят, докато не получат каквото искат.
Кърт изключи двигателя и лодката забави още повече. Носеше се на заден ход, докато кърмата не се удари в бетонния блок. Една пътечка водеше от него към стълби и нагоре към моста. Втора водеше към порутена сервизна барака.
Един от тримата мъже пристъпи напред с въже в ръка.
— Няма нужда да я връзвам — извика Кърт, като надничаше иззад кислородните бутилки. — Не смятаме да се застояваме. Къде е шефът ви?
Нисък набит мъж излезе от бараката. Носеше огледални слънчеви очила и косата му беше подстригана много късо, като на военен.
— Тук съм.
— Ти трябва да си Хасан — каза Кърт.
Мъжът изглеждаше подразнен.
— Научихме го от твоите хора, и още някои неща — каза Кърт.
— Това нищо не означава — настоя мъжът. — Но ще ти позволя да ме наричаш така, щом желаеш.
— Много ви е хубаво тук — каза Кърт, като още се криеше зад бутилките. — Но като за злодейско леговище не е много лъскаво.
— Спести си шегичките — изрева Хасан. — Няма ли да се изправиш и да ме погледнеш като мъж.
— С радост — отвърна Кърт. — Първо кажи на снайпериста да хвърли пушката в залива.
— Какъв снайперист?
— Онзи на покрива на хотела.
През тесния процеп между бутилките Кърт видя раздразнението на лицето на мъжа.
— Сега или никога — извика Кърт, като запали отново двигателите, за да покаже, че е готов да си тръгне.
Мъжът приближи радиото до устните си и прошепна нещо, после го повтори по-твърдо. На покрива снайперистът се изправи, вдигна дългата тежка пушка и я хвърли. Тя се завъртя бавно надолу и се заби с плисък в спокойните води на залива.
— Доволен ли си? — попита Хасан.
— Моли се да няма още една пушка — прошепна Джо. — Или още снайперисти.
— Много ме окуражаваш, благодаря — отвърна тихо Кърт. — Ама има само един начин да разбера.
Той бавно се изправи, като стискаше подводната пушка, и преброи три подобни оръжия, прицелени в него. Хасан имаше пистолет, който засега си стоеше в раменния му кобур.
— Къде са Дьо Кампион? — попита Кърт.
— Покажи ми първо плочките — настоя Хасан.
Кърт поклати глава.
— Няма да стане. Честно да ти кажа, дори не съм сигурен къде ги оставих.
Раздразнението се завърна на лицето на Хасан. Той изсвири силно и някакво движение на моста привлече погледа на Кърт. Две фигури бяха изправени на крака и завлечени до ръба. Възрастни мъж и жена бяха оковани заедно и изправени на самия ръб на моста, където нямаше перила. Кърт видя някакъв предмет с извито дъно в ръката на мъжа. Беше свързан с верига за врата му.
— Това ще се окаже проблем — прошепна Кърт.
— Какво виждаш? — попита Рената.
— Заложниците са оковани заедно и за тях е закачена котва.
— Котва ли?
— Ами на такова прилича. Но не е толкова голяма — добави той. — Сигурно е само десетина килограма. Но е достатъчно да потопи едър мъж. И жена му.
Хасан губеше търпение.
— Както виждаш, те са живи. Макар че няма да е задълго, ако не ми дадеш каквото искам. Виждам само двама от моите хора.
— Останалите вече нахраниха акулите — каза Кърт. Почти беше вярно. Двама от ранените бяха лекувани на „Морски дракон“ Щяха да ги предадат на властите, щом акостират.
— А плочките? — попита Хасан.
— Първо свали веригите от заложниците — настоя Кърт. — Като израз на добра воля.
— Не работя на добра воля.
Кърт не се съмняваше в това.
— Добре, хубаво. Ето.
Той дръпна едно найлоново въже и започна да сваля брезентовото покривало, което беше простряно на палубата. Покривалото се плъзна назад и разкри голям сандък за водолазна екипировка.
— Плочките са вътре.
Хасан се поколеба.