— Няма да ти ги нося — каза Кърт.
Хасан явно имаше съмнения.
— Къде е приятелят ти с меча?
Кърт почти се засмя.
— Тук съм — извика Джо, отвори прозорец на каютата на кърмата. Като Кърт и той бе защитен от стена кислородни бутилки. За разлика от барикадата на Кърт обаче, в две от бутилките пред Джо още имаше кислород и те бяха свързани с маркуч, който минаваше под брезента и влизаше в дупка в задната част на сандъка.
— Много добре — каза Хасан и махна на двама от хората си да минат напред.
Те стигнаха до края на пристана с пушки в ръка, скочиха на лодката и пристъпиха предпазливо напред към сандъка.
— Ако е някакъв номер… — каза Хасан.
— Знам, знам — прекъсна го Кърт. — Ще ни убиете и ще удавите заложниците. Вече съм чувал тази реч.
Двамата с пушките се приближиха до сандъка, сякаш в него имаше диво животно, което можеше да ги нападне всеки миг. Кърт се изхили, сякаш това го забавляваше, и лениво отклони от тях дулото на пушката си.
Щом стигнаха до сандъка, единият от мъжете клекна да отвори ключалката. Другият остана да пази.
В каютата ръцете на Джо посегнаха към клапите на кислородните бутилки, които вече бяха леко отворени и изпълваха с кислород сандъка от фибростъкло, но когато единият от мъжете се наведе по-близо, Джо отвори и двете клапи изцяло.
Капакът на сандъка изхвърча и удари мъжа в лицето. Тънкият слой бензин, който Джо беше излял в сандъка изригна във въздуха заради кислорода под налягане и активира запалителното устройство, което беше залепил за пантата. Искрата запали впечатляващо огнено кълбо в холивудски стил, което не нанесе големи вреди, но изстреля мъжете назад и привлече вниманието на всички с вълна от оранжеви пламъци и облака черен дим, който се вдигна.
Кърт върна пушката си на позиция. И без да обръща внимание на мъжете, пометени от експлозията, и на Хасан, който не беше извадил още оръжието си от кобура, стреля два пъти, в останалите двама на пристана. И двата изстрела попаднаха в целта и мъжете се свлякоха, без да отвърнат на огъня.
Кърт се премести надясно и се прицели за трети изстрел, този път към Хасан, но той се хвърли настрани и успя да се скрие в порутената барака.
Кърт се завъртя наляво, надяваше се да има добра видимост към мъжа на моста, но преди да стреля отново, около него затрещяха рикошети и куршуми започнаха да барабанят по празните кислородни бутилки, принуждавайки го да залегне зад тях.
Той се прикри, докато още куршуми обсипваха бутилките. По тях се появиха вдлъбнатини, както мек метал се деформира, когато бъде ударен с чук с кръгла глава. Кърт се изтърколи настрани точно когато металната кожа на най-близката бутилка се скъса и към него захвърчаха фрагменти.
— Джо, заклещен съм.
— Стреля се от покрива на хотела — отвърна Джо, стреля два пъти към сградата, за да му осигури някакво прикритие.
Кърт зърна снайпериста, който се скри зад ниската стена на покрива. Виждаше, че мъжът държи обикновена пушка без мерник.
— Този тип е адски точен — каза Кърт, като зае нова позиция и се присъедини към ответния огън на Джо.
Досега двамата, които бяха повалени от експлозията, вече се бяха изправили. Единият взе пушката си и я завъртя към каютата, където се криеше Джо. Преди да успее да стреля, Рената отвори малко капандурата и гръмна два пъти. Мъжът пое и двата изстрела с гърдите си и падна през борда във водата.
Партньорът му избяга.
Рената се прицели в краката му, удари го в сгъвките на коленете и го повали, но поне го остави жив, за да бъде разпитан по-късно.
Още изстрели заваляха от покрива на хотела и мъжете, които Кърт и Джо бяха вързали, паднаха като кегли за боулинг. Като се имаше предвид как бяха тормозили водолазите, на Кърт не му домъчня за тях.
— Бутни ги — извика Хасан. — Бутни ги веднага!
На моста двамата заложници бяха блъснати напред. Те прелетяха десет метра, стовариха се във водата с отекващ плисък и изчезнаха под повърхността.
— Заложниците са във водата! — извика Кърт и залегна, когато още куршуми заваляха по лодката. — Аз съм още заклещен. Не мога да стигна до другата страна. Джо, можеш ли да ги извадиш?
— Заемам се — извика Джо.
Джо отвръщаше на спорадичната стрелба на някой скрит зад колите и на изстрелите от бараката, където се беше скрил Хасан. Затвори клапата на една от кислородните бутилки, преряза част от свързващото ги въже с ножа си и издърпа бутилката.
Тръгна към другата страна на каютата, разби прозореца с бутилката и я хвърли през него.
— Дзавала идва! — извика той.
Хукна напред, хвърли се през строшения прозорец и се заби във водата, без нито един куршум да полети към него.