Щом потъна, започна да рита силно, заплува надолу и стигна до бутилката.
Отвори клапата, пусна струя мехурчета и пъхна края на маркуча в устата си. Не беше най-добрият начин да се снабдява с въздух, но щеше да свърши работа.
Обърна се и заплува под лодката към основата на моста. Заливът беше като басейн и той бързо забеляза заложниците, които се гърчеха на дъното, осветени от златните слънчеви лъчи.
Стиснал бутилката под ръката си, Джо риташе усилено и използваше другата си ръка, за да плува. За човек, свикнал да плува с плавници, напредваше мъчително бавно. Стигна до пясъка на дълбочина четири метра и половина и се отблъсна с крака. Беше почти под моста, когато първите куршуми започнаха да се забиват във водата около него, като оставяха дълги следи от мехурчета след себе си.
От позицията си на открития мостик Кърт осъзна опасността. Водата в залива беше прозрачна като стъкло и почти толкова гладка. Стрелецът на моста лесно щеше да види Джо. И когато Джо стигнеше до заложниците, щеше да е точно на мушката му.
Кърт беше в капан, но не искаше да види заложниците удавени или приятеля си надупчен от куршуми, затова направи единственото, което му се стори разумно: активира всичко.
Грабна блокчето С-4, нагласи таймера на пет секунди и натисна ЕНТЪР. Хвърли го към бараката. Експлозивът се приземи близо до нея и взривът я разклати, събори половината покрив и едната стена като къща от карти.
Хасан не беше вътре, а вече тичаше към паркираните коли.
Експлозията създаде достатъчно разсейване, за да секне за малко стрелбата. Кърт сграбчи лостовете на лодката, бутна ги напред и после завъртя руля. Тъй като бяха влезли на заден ход, за да могат да избягат бързо, носът бе насочен към водите на Средиземно море. Но когато Кърт завъртя руля докрай, лодката се обърна и тръгна право към моста.
Шест метра надолу Джо плуваше на обратно, като държеше бутилката между себе си и подобните на слама следи от мехурчета, които бележеха пътя на всеки куршум.
Извади маркуча от устата си, изпусна гейзер от мехурчета, които се надяваше да скрият истинската му позиция. Куршумите продължаваха да валят и се сипеха около него като метеоритен дъжд. Един го одраска по ръката, остави тънка следа на кожата му, която веднага започна да кърви. Друг се удари в основата на кислородната бутилка, но не я проби.
Той стигна до плитчините до заложниците и им даде да поемат въздух от бутилката.
На моста стрелецът започваше да се вбесява. Хасан и другите си тръгваха. „Довърши ги, преди да тръгнеш“ — беше му наредил Хасан.
Стрелецът се отдръпна назад, смени пълнителя и включи на автоматична стрелба. Като се прицели пак през една дупка в моста, той стисна дулото. Мехурчетата го разсейваха, но всеки път, когато мишената му поемеше дъх от маркуча, се вдигаха мехурчета. Той се прицели и се приготви да натисне спусъка.
Нещо червено-сиво прелетя през пространството и се заби в пилона на моста. Старата конструкция се разтресе и изстена.
За секунда стрелецът си помисли, че мостът ще падне, но той издържа и прахът се разнесе. Стрелецът пак погледна през дупката си.
Ухиленото лице на американеца със сребристата коса го гледаше отдолу. Държеше една от подводните пушки.
— Недей! — каза американецът.
Но стрелецът все пак опита, мушна пушката надолу възможно най-бързо.
Но не достатъчно бързо. Изтрещя един, странно звучащ изстрел.
В някакво ъгълче на съзнанието си стрелецът разпозна този звук като изстрелване на голям болт от подводна пушка, с който обикновено се стреляше под вода, но сега стрелата летеше във въздуха. Мисълта му мина за част от секундата и бе изличена от забиването на дванайсетсантиметровата стрела.
36
Югоизточна Либия
Два дни след като ваканцията му трябваше да е свършила, Пол правеше всичко друго, но не и да си почива. Проучваше геоложки схеми, правеше компютърни анализи на звуковите вълни, с програма, която свали от щаба на НАМПД, и в същото време вареше прясно кафе. Беше сам, тъй като геологът на Реза бе или отвлечен, или избягал при въстаниците преди няколко дни.
— Погледни — каза Пол, когато компютърът най-сетне разпечата интерпретация на звуковите вълни.
Гамей я погледна невиждащо.
— Какво? Още криволици? Много вълнуващо.
— Ентусиазмът ти май угасва — отвърна Пол.
— Ами гледам това чудо от часове. Една диаграма с криволици след друга, прекарване на данните през филтри и компютърни програми, сравняването им с криволици от други части на света. На този етап имам чувството, че просто изпитваш търпението ми. Да не говорим за здравия ми разум.