— Точно така — обади се Никол.
Точно така наистина. Кърт се гордееше с приятеля си, който даваше толкова много от себе си и получаваше така малко признание.
Етиен върна кристалната гарафа „Бакара“ на подноса и седна, като отпи от чашата си и се загледа в огъня.
— Може би ще съсипя момента — каза Кърт, — но какво точно искаха тези мъже от вас? Какво има в тези египетски артефакти, че хората са готови да убиват за тях?
Двамата Дьо Кампион се спогледаха.
— Те преровиха кабинета ми — каза Етиен. — Разсипаха библиотеката.
Кърт имаше чувството, че не им се говори за това.
— Простете ми, но това не е отговор — рече той. — Няма да изтъкна, че сте ни задължени, но ще се обърна към човещината ви. Хиляди човешки животи висят на косъм. Може би зависят от това, което знаете. Така че трябва да сте честни.
Етиен изглеждаше засегнат. Стоеше неподвижно като камък. Никол шаваше неспокойно и си играеше с подгъва на роклята си.
Кърт стана и тръгна към камината, даваше им време да обмислят какво да кажат. Над огъня имаше голяма картина. На нея бяха изобразени английски кораби, които обстрелваха френска армада, пуснала котва в залив.
Кърт се вгледа мълчаливо в картината. Като се имаше предвид историята и настоящата ситуация, бързо осъзна какво гледа: Битката за Нил.
Кърт прошепна четиристишието, но Рената го чу.
— Какво е това.
— „Казабланка“ — каза той. — Прочуто стихотворение от Фелисия Хеманс. За двайсетгодишно момче, което било син на капитана на „Ориент“. Стояло на пост през цялата битка, чак до края ѝ, когато корабът се взривил, защото пожарът стигнал до склада с барут.
Кърт се обърна към Етиен.
— Това е заливът Абу Кир, нали?
— Точно така — каза Етиен. — Знаете историята. И стихотворението.
— Странна картина за дома на френски изгнаници — добави Кърт. — Повечето хора не почитат големите национални поражения.
— Имам си причини — каза той.
В долния ъгъл художникът бе изписал името си: Емил дьо Кампион.
— Ваш предтеча.
— Да — отвърна Етиен. — Той е бил един от Наполеоновите саванти. Участвал в злополучната експедиция за разгадаване на мистериите на Египет.
— Ако е нарисувал това, значи е оцелял в битката — отбеляза Кърт. — Предполагам, че е донесъл у дома няколко сувенира.
Дьо Кампион се спогледаха отново. Накрая Никол заговори:
— Кажи им, Етиен. Няма какво да крием.
Етиен кимна, допи коняка си и остави чашата.
— Емил наистина оцелял в битката и я увековечил в тази картина. Ако се вгледате в ъгъла срещу името му, ще видите малка лодка и няколко мъже в нея. Това е той и неколцина от хората на Наполеон. Те се връщали към флагманския кораб „Ориент“, когато битката започнала.
— Предполагам, че не са стигнали до него — каза Кърт.
— Не са. Те били принудени да се укрият на борда на друг кораб. Ще научите, че той бил „Вилхелм Тел“ или на френски „Гийом Тел“.
Кърт бе прекарал половината си живот в изучаване на морски битки и знаеше името.
— „Гийом Тел“ бил корабът на адмирал Вилньов.
— Контраадмирал Пиер-Шарл Вилньов бил втори в командването на флота. Той командвал четири кораба онзи ден. Но дори когато битката тръгнала на зле за другарите му, той отказал да се включи.
Етиен се приближи и посочи един кораб, по-далеч от останалите.
— Това е кораб на Вилньов. Чакал и гледал. Вероятно безкрайно, според останалите. До сутринта битката все така била в полза на англичаните, но настъпил отлив. Вилньов вдигнал котва и платна и поел с отлива към морето, избягал с четирите си кораба и моя прапрадядо.
Извърна се от картината към Кърт.
— Нищо чудно, че винаги съм се питал за действията на Вилньов. Макар че те хвърлят лоша светлина върху смелостта на французите и понятието им за сътрудничество, днес нямаше да съм тук, ако Вилньов не беше избягал.
— Дискретността е най-важната съставка на смелостта — отбеляза Рената, включвайки се в разговора. — Макар да съм сигурна, че останалите от флота едва ли са го видели по този начин.
— Така е — каза Етиен, — не са.
Кърт сглобяваше парчетата, мислеше на глас:
— След битката Вилньов дошъл в Малта и накрая бил пленен от британците, когато завзели острова.
— Точно така — каза Етиен.
— Обикновено не прекъсвам епични морски истории — каза Джо, — но може ли да се върнем на вашия предшественик и на откритото от него в Египет?