— Разбира се — отговори Етиен. — От дневника му разбрах, че е разкопал няколко гробници и монументи. Всички на място, където древните египтяни са погребвали фараоните си. И под разкопки, имам предвид, че хората на Наполеон са заграбили всичко, което можели да носят: произведения на изкуството, обелиски, стенописи. Те изрязвали цели участъци от стените, изнесли безброй гърнета и делви и ги изпращали във флота. За нещастие повечето било на борда на „Ориент“, когато той се взривил.
— Повечето, но не всичко — каза Кърт.
— Точно така. Последната партида от съкровището — ако искате да го наречете така, — била с него в лодката, когато започнала битката. Емил имал строги заповеди да предаде всичко открито на адмирал Брюе на „Ориент“, но англичаните вече се били врязали във френската линия и три от корабите им обградили френския флагман.
Етиен се озърна към Рената.
— Дискретността отново влязла в играта — каза той. — Те се насочили към единствените кораби извън битката и последните няколко сандъка с египетско изкуство попаднали в ръцете на Вилньов и така се спасили от разрушението, когато той отплавал за Малта и пристигнал там две седмици след битката.
— И тези сандъци са били на борда на „Софи Селин“ няколко месеца по-късно — каза Кърт.
— Така се смята — отвърна Етиен. — Макар че свидетелствата не са съвсем ясни. Така или иначе това искаха да видят нашите лоши приятели, когато се появиха: всичко, което Емил е намерил в Египет, особено в Абидос, Града на мъртвите.
— Градът на мъртвите — повтори Кърт, взирайки се в огъня, и се обърна към Джо. Точно с тези думи Джо беше описал Лампедуза. Определено това беше остров на мъртвите. Или почти мъртвите. — Тези артефакти нямат нещо общо с мъгла, способна да убие хиляди хора наведнъж, нали?
Етиен изглеждаше стъписан.
— Всъщност в тях се споменава за нещо, наречено Черната мъгла.
Кърт предполагаше това.
— И не само — добави Етиен. — В превода на Емил се говори и за нещо друго. Нещо, наречено Ангелски дъх, което, разбира се, е западен израз. По-точният термин, египетският термин, би бил Мъглата на живота: така фина мъгла, че се смятало, че идва от отвъдното селение — от задгробния живот — където бог Озирис я използвал, за да върне към живота, когото пожелае. Прието буквално, този Ангелски дъх бил способен да съживи мъртвите.
38
— Способен да съживи мъртвите? — повтори Кърт. Веднага разбра с какво си имат работа. Това трябваше да е лекарството за Черната мъгла, благодарение на което нападателят им на Лампедуза бе жив и в съзнание, когато всички други бяха поразени от парализиращия облак.
— Това е антидотът — каза той.
— Антидот ли? — попита Етиен. — За какво? Определено не и за смъртта.
— За определен вид смърт — каза Кърт.
— Не разбирам.
Кърт му обясни за събитията на Лампедуза, как жителите на острова са в кома и се носят към смъртта. И как са срещнали човек, който е изглеждал имунизиран за онова, което бе отровило въздуха.
— Значи те искат този антидот? — попита Никол.
— Не — отвърна Кърт. — Те вече го имат. Просто не искат някой друг да го намери, защото би обезсмислило оръжието им. И затова ние точно това трябва да сторим.
Кърт огледа пораженията в имението.
— Само ако вие двамата не сте били по-смели от мен — и по-добри комарджии, — предполагам, че артефактите не са вече тук.
— Тук няма нищо от онзи кораб — каза Етиен. — Дадохме повечето от откритото на музея. Онези хора взеха останалото. Взеха и дневника на Етиен и всичко, което свързано с Египет. Включително рисунките и бележките му.
— И доколкото видях, „Софи С.“ също е изпразнен — добави Джо.
— Точно така. Но аз им го казах. Корабът беше претърсен от носа до кърмата при откриването му. Всичко ценно вече бе извадено от него.
— Ами ако не всички артефакти са били на този кораб? — попита Кърт. — Казвате, че записите не са ясни. Какво имате предвид?
— Манифестът за товара предполага, че „Софи С.“ е била натоварена свръх капацитета ѝ?
— Защо?
— Бих казал, че е очевидно — каза Етиен. — Още щом Вилньов се върнал тук, новините за бедствието в Абу Кир се разпространили като пожар. Всеки французин, който имал ценни вещи — и здрав разум, — бил решен да се махне и да се върне във Франция. Или поне е изпратил плячката си. Сигурен съм, че можете да си представите бързането. Повечето от богатството на Малта било заграбено от французите по време на окупацията. Корабите се товарели до пръсване, всяко местенце се запълвало. Оставяли товари на палубата или ги прехвърляли в последната минута на друг кораб, който имал място и шанс за бягство — продължи Етиен. — В целия този хаос е съвсем възможно артефактите са да натоварени на „Софи С.“ и да не са описани. Освен това е възможно никога да не са отплавали. Или пък да са изпратени с друг кораб. В дневника на началника на пристанището са отбелязани още два кораба, които са тръгнали за Франция същия ден. Единият е потънал в бурята като „Софи С.“, а другият е пленен от англичаните.