— Съмнявам се — отговори Кърт. — Ако не друго, Вилньов е бил оцеляващ. На всяка крачка се е показвал като хитър и предпазлив.
— Освен когато е отплавал да се бие с Нелсън при Трафалгар — изтъкна Джо.
— Всъщност — настоя Кърт — дори там ходовете му са били пресметнати. Доколкото помня, е получил вест, че Наполеон смята да го смени и вероятно да нареди да го арестуват, хвърлят в затвора или дори да го изпратят на гилотината. И Вилньов е направил единствения си възможен ход: тръгнал е да се бие, като е знаел, че ако донесе победата, ще е герой и недосегаем. Ако изгуби, вероятно ще умре или ще бъде пленен от британците, а тогава ще бъде на сигурно място в Англия. Както и станало.
— Един последен залог — всичко или нищо — каза Джо.
— Гениален гамбит — каза Рената с усмивка. — Жалко, че британците са съсипали всичко, като са го върнали във Франция.
— Е, няма как да надхитри всички — каза Кърт. — Но като се има предвид как се е справял със ситуацията, колко пресметлив е бил на всяка крачка от пътя, съмнявам се да се е срещнал с Наполеон и просто да му е предал единствения си коз. По-вероятно би му дал само да го зърне и е запазил подробностите другаде, тъй като само това е гарантирало сигурността му.
— Тогава защо Наполеон го е убил? — попита Рената.
— Кой знае? — каза Кърт. — Може би не е повярвал на Вилньов. Може би се е изморил от постановките на адмирала. Вилньов го е провалял толкова пъти, че вероятно на императора просто му е писнало.
Джо обобщи:
— Значи в бързината да се отърве от Вилньов, Наполеон го е убил, без да осъзнава онова, което той му е предлагал, или не му е повярвал. Преводът и всички споменавания на Мъглата на смъртта и Мъглата на живота са изчезнали от света, докато тази група, с която си имаме работа, не започва да разкопава тайната.
— Така мисля и аз — каза Кърт.
Рената зададе следващия логичен въпрос:
— А ако Вилньов никога не е давал на Наполеон превода, къде е отишъл той?
— Ето това ще трябва да разберем — каза Кърт. Обърна се към Етиен. — Някаква представа откъде да започнем търсенето?
Етиен се замисли за миг и после каза:
— Рен?
Звучеше по-скоро като въпрос, но все пак това бе единственото място, за което се сети и Кърт, и той кимна.
— Нямаме време — каза той. — Трябва да се разделим и да тръгнем в различни посоки. На юг към Египет в търсене на някакви следи, които да ни подскажат какво е Мъглата на живота или от какво може да е съставена, и на север, към Франция, в търсене на нещо свързано с превода на Емил сред вещите, които Вилньов може да е оставил.
— Ние можем да отидем във Франция — каза Етиен.
— Съжалявам — отвърна Кърт. — Не мога да ви подлагам повече на опасност. Рената, ти си по-подходяща за тази задача.
Тя гледаше телефона си, четеше току-що пристигнало съобщение.
— Няма как — рече и вдигна очи. — Знам, че така просто се опитваш да ме предпазиш да не пострадам, но имам нова информация: италианските служби и Интерпол са установили самоличността на мъртвите, които взеха цианид. От разформирован полк на египетските специални части са. Полк, който е бил лоялен на стария режим на Мубарак и заподозрян в много престъпления.
— Това като че ли превръща Египет в главната ни цел — отбеляза Кърт.
— И имаме следа — добави Рената. — Проследили сме сигнала на сателитен телефон, който тези мъже са използвали в Малта. Обажданията са правени точно оттук. И от пристанището след вашата схватка в крепостта. Този телефон сега е в Кайро. Имам заповеди да открия кой го носи.
Кърт предположи, че е Хасан, мъжът, с когото бе преговарял.
— Добре, ще те придружа.
— Предполагам, това означава, че аз отивам във Франция — каза Джо. — Ами чудесно. Винаги съм искал да обиколя провинцията. Да опитам виното и сиренето.
— Съжалявам — каза Кърт. — Лятото в Париж ще трябва да почака. Ти идваш с нас.
— Тогава кого ще изпратим?
— Пол и Гамей — отговори Кърт. — Отпускът им свърши преди няколко дни. Време е да се връщат на работа.
40
Бенгази, Либия
Из целия град бяха избухнали размирици. При липсата на вода заплахата от гражданска война се надигаше. Спешното отделение преливаше от хора, когато пристигнаха там. Някои пациенти бяха прободени, други пребити, трети простреляни.
Пол и Гамей намериха свободно ъгълче и скоро при тях отиде член на либийската служба за сигурност. Той ги разпитва цял час за събитията при помпената станция. Те обясниха какво са правили там и как са работили с Реза, за да определят какво се е случило с водоносния хоризонт.