Агентът изглеждаше скептичен. Предимно кимаше и си водеше бележки, дори когато другите работници от станцията потвърдиха всичко. Обърна специално внимание на описанието им на атаката и бягството.
Последва напрегната тишина, нарушавана само от крещене, когато поредната група ранени мъже бяха вкарвани от улицата. Правителственият агент ги огледа с мрачно предчувствие.
— Кога започна всичко това? — попита Гамей, изненадана колко пълна е болницата.
— Протестите започнаха, щом правителството спря водата в някои части на града. Ожесточиха се този следобед. Беше наложен строг режим на водата, но няма да е достатъчно. Хората са отчаяни. И някой ги подстрекава.
— Някой? — попита Пол.
— Мнозина се бъркат в Либия днес — каза агентът. — Документирано е, че египетски шпиони и агенти са навлезли в градовете ни. Защо? Не знаем. Но това ескалира.
— Тогава защо не ни повярвате? — попита Гамей. — Мислите, че сме сторили нещо на Реза?
— Имаше опит за покушение над живота му миналия месец — каза агентът. — Той е ключът към това да накараме водата да потече отново. Знае повече за системата и геологията от всеки друг. Без него вероятно сме изгубени.
— Ние просто се опитваме да помогнем — каза тя.
— Ще видим — отвърна агентът.
Когато приключиха с разпита, един хирург най-сетне излезе от операционната и погледна към тях. Приближи се уморено и свали маската от лицето си. Имаше тъмни кръгове под очите и измъчения вид на човек, който е работил твърде дълго и все още не му се вижда краят.
— Моля ви, кажете ни добри новини — каза Гамей.
— Реза е жив и се възстановява — отвърна хирургът. — Един куршум е минал през бедрото му и част от шрапнел е закачил черния дроб, но голямото парче не е засегнало важен орган. За щастие — вероятно за нещастие — нашите хирурзи вече са експерти в такива рани. Гражданската война ни ги осигурява.
— Кога можем да говорим с него? — попита Гамей.
— Той тъкмо се събуди. Трябва да изчакате поне половин час.
— Аз ще го видя сега — каза агентът, стана и вдигна значката си.
— Не е подходящ момент — каза лекарят.
— Той адекватен ли е?
— Да.
— Тогава ме заведете при него.
Хирургът издиша подразнено и рече:
— Добре, елате. Трябва да сложите престилка.
Докато той се отдалечаваше с агента, телефонът на Гамей иззвъня. Тя погледна името на екрана.
— Кърт е. Сигурно се чуди защо не сме се явили на работа от два дни.
Пол се огледа бързо и махна към балкона.
— Да подишаме малко чист въздух.
Излязоха навън и тя прие разговора.
— Как мина ваканцията? — попита Кърт.
Нощният въздух беше топъл и мек, с аромата на Средиземноморието. Но шумът на обикалящите хеликоптери и тракането на далечната стрелба се чуваха.
— Не беше особено разтоварващо — отвърна Гамей.
— Жалко. Какво ще кажете за втори меден месец във френската провинция? НАМПД поема разходите.
— Звучи прекрасно, макар да съм сигурна, че има уловка.
— Винаги има — каза Кърт.
— Кажи му, че трябва да останем тук — настоя Пол.
Гамей кимна.
— Някакъв шанс да ни освободиш? Натъкнахме се на нещо тук. Нещо, което има нужда от разследване.
— Какво е то?
— Голяма суша в Северна Африка.
Кърт помълча за миг, после каза:
— Това не е ли нормално за Сахара?
— Не това имам предвид — отвърна тя, осъзнала, че не се е изразила ясно. — Не суша в смисъл на липса на валежи отгоре, ами пресъхване отдолу. Захранвани от извори езера пресъхват. Помпи и дълбоки кладенци, които работят от десетилетия, внезапно се изпразват.
— Това не звучи необичайно — каза Кърт.
— Предизвиква бунтове и кой знае още какво.
— Съжалявам да го чуя — каза Кърт, — но ще трябва някой друг да се справи с това. Имам нужда от помощта ви във Франция. Наехме самолет от Бенгази до Рен. Трябва да отидете там възможно най-скоро.
— А ще ни кажеш ли защо?
— Ще разберете, когато се качите на самолета.
Тя покри телефона с длан.
— Сигурно става нещо голямо, Кърт обикновено не е така потаен.
Пол се озърна към мястото, където ги беше разпитвал либийският агент.
— Да се надяваме, че ще ни позволят да напуснем града.
И Гамей се чудеше за това.
— Може да имаме проблеми с властите. Дълга история, но ще дойдем възможно най-скоро.
— Дръжте ме в течение — каза Кърт. — Ако не можете да се измъкнете, ще трябва да изпратя някой друг — и то бързо.
Кърт затвори и Гамей прибра телефона в джоба си.