— Никога не е просто дъжд, винаги порой — рече тя.
— Не и тук — каза Пол. — Това е пустиня.
— Така чух и аз — отвърна тя с тъжна усмивка.
Либийският агент се беше върнал от операционната и тръгна към тях. Излезе на балкона.
— Моите извинения — каза той. — Реза не само потвърди историята ви, но и настоява, че сте му спасили живота и много сте помогнали при помпената станция.
— Радвам се да чуя, че сте изяснили това — каза Пол.
В далечна част на града лумна проблясък. Тътенът дойде след секунди. Беше станала някаква експлозия.
— Да, така е — каза агентът, — и Реза е още жив, но вредата е нанесена. Още две помпени станции са ударени и останалите оперират само с малък процент от капацитета си. Реза ще остане тук с дни и може да минат седмици, преди да продължи работата си. Когато се изправи на крака, тази страна вече ще се разпада за трети път през последните пет години.
— Вероятно ние можем да помогнем — каза Пол.
Агентът се загледа в далечината. Дим се издигаше в нощта и скриваше светлините.
— Предлагам да напуснете сега, докато още можете. Не след дълго ще стане трудно да се измъкне човек оттук. И може да се натъкнете на други от правителството, които няма да са така свободомислещи като мен. Те ще търсят изкупителни жертви. Разбирате ли ме?
— Бихме искали да се сбогуваме с Реза — настоя Гамей.
— А после ще сме благодарни за транспорт до летището — добави Пол.
41
Рим
Вицепрезидентът Джеймс Сандекър седеше в претъпкана заседателна зала в сградата на италианския парламент в центъра на Рим. С него бяха няколко съветници, включително Тери Карутърс. Из стаята имаше подобни групички от всяка европейска страна.
Сесията трябваше да е посветена на разработване на ново търговско споразумение, но беше превзета от събитията в Либия, Тунис и Алжир.
За изумителен дванайсетчасов период тунизийското и алжирското правителство се бяха разпаднали. Нови коалиции се сформираха и властта като че ли се връщаше към старите групировки. Фактът, че това се случваше на фона на нарастващо насилие и недостиг на вода, не беше шокиращо, за разлика от факта, че за всяко от двете правителства се очакваше да оцелее, преди ключови министри и поддръжници да се оттеглят.
Алжирският колапс беше особено изненадващ, тъй като беше започнал с това, че премиерът бе изобличил предатели в правителството.
— Някой разбърква казана — каза Сандекър на Карутърс.
— Прочетох доклада на ЦРУ за Северна Африка вчера — отвърна Карутърс. — Нищо подобно не се очакваше.
— Хората от Управлението вършат добра работа по принцип, но и те виждат призраци там, където ги няма, и понякога бъркат слоновете в стаята е част от мебелировката.
— Колко тежко с положението? — попита Карутърс.
— Алжир и Тунис са проблем, но в Либия е най-тежко и виси на косъм.
— Затова ли италианците правят това спорно предложение за намеса в Либия?
Добър въпрос. Сега, когато Либия беше на ръба на гражданска война, се бе появило странно предложение, представено от италианския депутат Алберто Пиола, важен член на управляващата партия, макар и не премиер. Пиола водеше търговската делегация, но вместо да говори за бизнес, потърси подкрепа от присъстващите на конференция за намеса в Либия.
— Трябва да принудим либийското правителство да отстъпи — настояваше той. — Преди всичко да се разпадне.
— И как ще помогне това? — попита канадският представител.
— Можем да подкрепим нов режим, който ще дойде на власт с подкрепата на народа — каза Пиола.
— И как това ще разреши водната криза? — попита немският вицеканцлер.
— Ще предотврати кръвопролитията — отвърна Пиола.
— Ами Алжир? — попита френският представител.
— В Алжир ще има нови избори — каза Пиола. — И в Тунис. Новите правителства в тези страни ще решат какво да правят и как да подходят към проблема с водата. Но Либия вероятно ще си остане огнище на конфликт.
През повечето време Сандекър мълча. Беше изненадан от настойчивия фокус на Пиола върху либийския проблем, особено след като Италия още не се бе съвзела от събитията в Лампедуза. Опитът в НАМПД и в правителството го беше научил, че една криза е предостатъчна.
Накрая Карутърс се наведе и заговори тихо на Сандекър:
— Това, което иска, не може да се случи. Дори и всички в тази стая да се съгласят, пак ще трябва да получим подкрепата на своите правителства и да ги убедим в това, което предлага.
Сандекър кимна дискретно.
— Алберто не е от вчера в занаята. Знае това не по-зле от нас.