— Тогава защо го прави?
Сандекър цяла сутрин се опитваше да отгатне каква игра играе Пиола и изрече най-вероятното си заключение:
— Той не е толкова глупав да иска гласуване на нещо, което няма да се случи. Полага основите и подготвя сцената за приемането на нещо, което вече се е случило.
Карутърс се отдръпна и погледна странно вицепрезидента. После като че ли разбра.
— Искате да кажете…?
— Либийското правителство е вече мъртво — каза Сандекър. — И ако се съди по действията му, Алберто Пиола като че ли е очаквал това.
Карутърс кимна отново. И тогава пое инициативата, нещо, с което Сандекър направо бе горд.
— Ще се свържа с ЦРУ и ще разбера какво знаят за слона в тази стая.
Сандекър се ухили.
— Добра идея.
42
Кайро
Кърт караше наета черна кола по претъпканите улици на Кайро, Джо седеше отзад, а Рената отпред. В скута ѝ лежеше айпад, който приемаше сателитни данни.
— Той продължава право напред — каза тя.
— Или поне телефонът му — отвърна Кърт и заобиколи някакви бавни коли и отломки по изровената част от улицата, покрита с дупки, които приличаха по-скоро на лунни кратери.
Те следваха сигнала от сателитния телефон, който беше използван в Малта. Смятаха, че той се намира у Хасан, но не можеха да са сигурни, докато не го видят с очите си.
— Как се добрахме до тази информация? — попита Джо от задната седалка. — Мислех, че сателитните комуникации са сигурни.
Рената обясни:
— Въпросният сателит е египетско-саудитски и е използван от разузнаванията на двете страни. Европейската космическа агенция го изстреля. Преди изстрелването е бил поставен на специално устройство, с което се монтира на ракетата. А преди това агенти на една европейска страна, които ще останат анонимни, са направили неоторизирана добавка към телеметричната система.
— Ето защо трябва сам да си изстрелваш сателитите — каза Джо.
— Или да използваш две консервни кутии с канап, за да споделяш тайните си — каза Кърт.
— А защо просто да не му се обадим и да му кажем да спре — предложи Джо.
— Тогава няма да разберем къде отива — каза Рената.
— Правилно.
— На следващата вляво — рече Рената, като погледна към екрана. — Той забавя.
Кърт зави и скоро разбра защо. Улицата беше опасана с магазини и ресторанти. По тротоарите бе пълно с пешеходци, които се изливаха и на платното. Трафикът беше сериозно забавен.
Те поеха по улицата, като разглеждаха светещите реклами, преливащите от плодове сергии и будките, пълни със златни бижута, електроника и килими. Няколко пресечки по-нататък стигнаха до яхтено пристанище на източния бряг на Нил.
В един участък кранове разтоварваха зърно от няколко баржи, докато фериботи товареха коли и хора. Рибарски и увеселителни лодки бяха вързани на пристана малко по-надолу.
— Добре дошли при река Нил — каза Кърт. — Къде е мишената ни?
Рената се вгледа в дисплея и увеличи една движеща се примигваща точка. Тя беше върху картата на този район.
— Изглежда се насочва към реката. — Посочи към път, който стигаше до брега чрез покрити стълби.
Кърт спря на паркинга до пристанището и каза:
— Да вървим.
Слязоха от колата и тръгнаха пеша, Рената още носеше айпада. Спуснаха се бързо по стълбите и спряха в подножието им. Кърт огледа тесния док.
— Това е той. Наистина е Хасан.
Хасан се качваше на борда на сива като въглен моторница, сякаш нямаше никакви грижи на тоя свят, и се настани отзад точно когато хвърлиха въжетата и лодката се отлепи от пристана.
— Сигурно и на нас ще ни трябва лодка — каза Рената.
Тръгнаха към пристанището, наближиха една туристическа пъстро оцветена лодка. На борда ѝ имаше лого на водно такси, а над кърмата, на паянтово скеле бе опъната тента с пейзаж от Бимини. Лодкарят стоеше до нея и пушеше цигара.
Джо тръгна напред и след като установи, че човекът знае английски, му обясни:
— Трябва да наемем лодка.
Мъжът си погледна часовника.
— Приключих работа. Време за дома.
Кърт пристъпи напред с пачка банкноти.
— Ами малко извънредни часове?
Мъжът като че ли направи някакви изчисления, докато се взираше в парите.
— Може и да стане. — Хвърли цигарата в реката и им каза да се качват на борда.
Те се настаниха на сянка под тропическия пейзаж и обърнаха поглед към водата, когато лодката потегли.
— Давай нагоре срещу течението — каза Кърт.
Шофьорът кимна, обърна лодката и дръпна лоста. Лодката набра скорост, като се бореше с течението, докато Кърт, Джо и Рената се правеха на туристи. Не след дълго вече снимаха с телефоните, сочеха разни неща по речните брегове и се наслаждаваха на бриза. Кърт дори извади малък бинокъл. През цялото време следяха сателитните данни.