Сигналът се носеше нагоре по реката. Бавно.
— Докъде искате да стигнем? — попита лодкарят. — Чак до Луксор ли?
— Просто продължавай — отвърна Кърт. — Приятно и бавничко. Ще ти кажа, когато ни омръзне.
Мъжът продължи и те подминаха влекач, който буташе няколко баржи, и ферибот, претъпкан с туристи, който наду свирката си няколко пъти по неведоми причини.
Всичко по брега беше от бетон. От двете страни на реката се издигаха жилищни блокове, хотели и бизнес сгради. Минаха под моста „Шести октомври“, докато трафикът ръмжеше по него. Клаксони виеха, отработените газове се спускаха към водата.
— Не е точно романтичен круиз — каза Рената. — Очаквах фелуки и дървени рибарски лодки. Мъже, които хвърлят мрежи в плитчините.
— Все едно сме по Хъдсън, където минава през Манхатън — отвърна Кърт. — Кайро е най-големият град в Близкия изток. Осем милиона души живеят тук.
— Струва ми се жалко — каза тя.
— Нагоре по реката е доста по-примитивно — обеща ѝ той. — Чух, че крокодилите дори се върнали в язовира Насър. Но да се надяваме, че няма да стигнем чак дотам.
— Искаш романтика? — каза Джо. — Погледни това.
В далечината пирамидите на Гиза се издигаха над града. Следобедната мараня оцветяваше небето в оранжево и самите пирамиди бяха розови и сякаш сияеха.
Тази гледка като че ли само засили съжалението на Рената.
— Винаги съм искала да видя пирамидите отблизо. Но едва ги виждам от толкова сгради. Сякаш са построили града точно под носа на Сфинкса.
Дори Кърт беше изненадан.
— Когато идвах тук като дете, се изкачихме чак до върха на Хеопсовата. Между реката и пирамидите имаше само палми, зелени полета и ниви.
Често се питаше дали ще дойде времето, когато всеки квадратен сантиметър земя ще бъде покрит с бетон. Не на такова място искаше да живее.
— Какво прави нашият приятел? — попита, за да смени темата.
— Още се движи на юг — прошепна тя. — Но пресича към другия бряг на реката.
Кърт свирна на лодкаря.
— Заведи ни ей там — и посочи.
Мъжът промени курса и лодката пое по диагонал през реката, сякаш право към пирамидите. Когато наближиха западния бряг, хоризонтът скри върховете на древните руини в далечината, но се разкри нова гледка: огромен строителен проект по брега, с кранове, булдозери и бетонобъркачки.
Преустройваха голям участък покрай реката.
Сгради, паркинги и паркове бяха пред завършване. Оградите около обекта бяха покрити с огромни банери, обявяващи на арабски и английски: „Строителна компания «Озирис»“.
Дейностите на сушата бяха впечатляващи, но вниманието на Кърт бе привлечено от строителството по реката. Той видя изкопан до речния бряг канал. Беше поне трийсет метра широк и осемстотин метра дълъг. Като погледна сателитните данни на таблета на Рената, видя, че каналът продължава покрай целия проект. Дебела бетонна преграда го отделяше от реката кипяща бяла вода се изсипваше от другия му край.
— За какво е това? — попита Джо.
— Прилича на бързеи в клисура в Монтана — отвърна Кърт.
Лодкарят извика към тях.
— Водноелектрическа централа — каза той. — Електрическа компания „Озирис“.
Рената вече вдигаше очи от екрана.
— Прав е, според интернет водата е отклонена от реката и тече по канала и през подземни турбини. Генерира повече от пет хиляди мегавата на час. На уебсайта си „Озирис“ твърдят, че изграждат още деветнайсет такива централи по реката, достатъчни, за да задоволят всички бъдещи енергийни нужди на Египет.
— Не е лош начин за производство на електричество — каза Джо. — Избягваш проблемите с големите язовирни стени и всички вреди, които причиняват на речните екосистеми, и накрая пак получаваш електричество.
Кърт не можеше да не се съгласи. Всъщност един бърз поглед му показа, че системата е подобна на генераторната система, която НАМПД използваше, за да осветява римския кораб при разкопките. Но нещо не беше наред. Отне му минута да се сети какво.
— Тогава защо в края на канала има водопад?
— Не виждам водопад — каза Рената.
— Е, не говоря за Ниагарския водопад — каза Кърт. — Но погледни по-внимателно. Има разлика между нивото на водата, която тече по канала и нивото на самата река. Като че ли поне няколко стъпки.
Рената и Джо заслониха очи да видят за какво говори Кърт.