— Прав си — каза Джо. — Водата тече надолу от канала, сякаш се излива от тръба.
— Не става ли така при язовирна стена? — попита Рената.
— Само дето тук няма язовирна стена — каза Кърт. — По законите на механиката на флуидите водата в канала трябва да е на същото ниво като водата в реката. Не само това, но и скоростта ѝ трябва да е по-малка от тази на водата в реката, защото водата в канала задвижва и онези гигантски турбини. При подобен проект обикновено трябва да се справяш с намаляването на скоростта и нямаш водопад накрая.
— Може би са измислили начин да ускоряват водата, който не ни е известен — каза Джо.
— Може — отвърна Кърт. — Така или иначе не е наш проблем. — Той се обърна към Рената. — Къде е сега нашият приятел?
— Може би е наш проблем — каза Рената, като вдигна поглед от екрана. — Той спря точно до строежа и продължи по брега. Като че ли смята да влезе в главната сграда.
Кърт вдигна малкия бинокъл и погледна към строежа. От това разстояние успя да види силната охрана. Патрулираха стражи с кучета, други проверяваха колите, които минаваха през портала.
— Повече прилича на военна база, отколкото на строителна площадка.
— Истинска крепост — каза Джо. — И нашият приятел Хасан потърси убежище там.
— Сега какво? — попита Рената.
— Ще изровим всичко възможно за „Озирис Интернешънъл“ — каза Кърт. — И ако Хасан не излезе скоро, ще трябва да намерим начин да влезем.
— Това ще е много по-трудно, отколкото проникването в музея в Малта — отбеляза Рената.
— Трябва ни просто официален повод да влезем — предположи Кърт. — Нещо правителствено. Някакъв шанс нашите приятели от италианското разузнаване да се обадят тук-там?
Рената поклати глава.
— Тук имаме толкова влияние, колкото вашата страна в Иран. Никакво.
— Предполагам, че сме сами, както обикновено.
— Може би не — ухили се широко Джо. — Познавам един човек, който вероятно ще е в състояние да ни помогне. Египетски правителствен чиновник, който ми дължи услуга.
— Дано е голяма — каза Рената.
— Най-голямата — отвърна Джо.
Тя остана объркана, но Кърт внезапно осъзна за какво говори Дзавала. Почти беше забравил, че той е национален герой в Египет, един от малкото чужденци, награждавани с Ордена на Нил. Вероятно можеше да получи каквото поиска.
— Майор Едо — каза Кърт, като си спомни човека, на когото Джо беше помогнал.
— Той беше повишен до бригаден генерал благодарение на мен — изтъкна Джо.
— Затова ли ти дължи услуга? — попита Рената.
— Нищо подобно — отвърна вместо него Кърт. — Пред теб стои човекът, който спаси Египет, като предотврати срутването на язовирната стена на Асуан.
— Това ти ли си? — попита Рената. Тази новина бе обиколила целия свят.
— Е, помогнаха ми малко — призна Джо.
Тя се усмихна.
— Но ти си човекът.
Той кимна.
— Много съм впечатлена, Джо. Това ще ни осигури малко помощ.
И Кърт мислеше така. Пристъпи към носа и каза на лодкаря.
— Благодаря за отделеното време. Готови сме да се върнем на пристанището.
Лодката обърна. Сега оставаше само да открият бригаден генерал Едо, преди Хасан да напусне сградата.
43
Джо седеше на меко кресло в лъскав офис в центъра. Модерно обзавеждане, приглушено осветление и лека музика създаваха аурата на успех. Това беше съвсем различно от бурната нощ преди години, когато срещна за първи път майор Едо в задимената стая за разпит.
И това не беше добра промяна.
— Значи вече не си военен — каза Джо.
Косата на Едо беше по-дълга, приликата с Кларк Гейбъл се беше засилила сега, когато беше сменил униформата с изискан костюм.
— Реклама — каза Едо. — Вече съм в тази игра. Доста по-лъскаво е. И ми позволява да бъда — той размаха артистично ръце — креативен.
— Креативен?
— Ще се изненадаш колко зле се приема креативността в армията.
Джо въздъхна.
— Радвам се за теб — опита да прозвучи искрено. — Просто съм изненадан. Какво се случи? Последно чух, че са те направили генерал.
Едо се облегна в креслото си и сви рамене.
— Промени. Големи промени. Първо, протестите. После всичките тези битки. Превърна се в революция. Едно правителство падна. Ново правителство се появи. А после, разбира се, протестите започнаха отново и правителството падна. Много военни бяха прочистени. Аз бях принуден да се уволня без пенсия.
— И си избрал рекламата като нова кариера?
— Зет ми направи състояние в този бизнес — каза Едо. — Като че ли всички искат да продават нещо на някого.