Джо се зачуди дали все пак има някакъв начин Едо да им помогне.
— Сигурно не можеш да ни уредиш среща с главните шефове на „Озирис Корпорейшън“?
Едо се наведе напред и се концентрира.
— „Озирис“ ли? — попита с явна тревога. — В какво си се забъркал, приятелю?
— Ами сложно е.
Едо отвори чекмедже и извади пакет цигари. Пъхна една между устните си, запали я и започна да я размахва, докато говореше, без да я слага в устата си. Поне някои неща не се бяха променили.
— Аз не бих се закачал с „Озирис“ на твое място.
— Защо? — попита Джо. — Кои са те?
— Кои са те ли? Те са всички, които преди държаха властта.
— Може ли да бъдеш по-конкретен? — попита Джо.
— Старата гвардия — каза Едо. — Военните, които бяха свалени от власт преди няколко години. Военните, които контролираха Египет, откакто Свободните офицери взеха властта през 1952 година. Те стояха начело. Насър беше военен. Садат беше военен. Мубарак също военен. Те управляват през цялото това време. Но има и нещо повече. Сигурен съм, че си чувал термина военнопромишлен комплекс. В Египет ние издигнахме това до напълно ново ниво. Военните притежаваха повечето корпорации, те решаваха кой да получава поръчките. Те назначаваха приятели, за да ги възнаградят, и врагове, за да ги усмирят. Но след революцията положението се промени. Следят ни твърде изкъсо. И така се появи „Озирис“. Управлявана е от човек на име Тарик Шакир. Той беше полковник от тайната полиция. Имаше големи амбиции да управлява страната някой ден. Но знае, че миналото му ще му попречи. Затова с помощта на останалите от старата гвардия намери друг начин. Те получават всички поръчки. И не само правителствените, но и останалите. Всички се страхуват от тях. Дори политиците.
— Значи този Шакир издига кралете, без самият той да е крал — каза Джо.
Едо кимна.
— Никога не би излязъл на светло, но той държи голямата власт както тук, така и зад граница. Видя ли какво стана в Либия, Тунис и Алжир?
— Разбира се.
— Новите правителства в тези страни са сформирани от приятели на Шакир. Негови съюзници.
— Чух, че са от старата гвардия в собствените си страни — каза Джо.
— Така е. Сега разбираш как всичко е свързано.
Джо имаше чувството, че нагазват по-дълбоко от очакваното с всяка крачка, сякаш бяха уловили на кукичката си малка риба, която е налапана от по-голяма, която пък бе преследвана от гигантска акула.
— „Озирис“ има частна армия — каза Едо. — Отцепници от редовната войска, мъже от специалните части, убийци от тайната полиция. Всички твърде неудобни за редовните военни могат да намерят убежище при „Озирис“.
Джо потърка челото си.
— Все пак трябва да влезем в онази сграда. И нямаме време да чакаме покана. Животът на хиляди хора зависи от това.
Едо изтръска малко пепел от цигарата си, стана и започна да крачи из стаята. На Джо му се стори, че нещо в погледа му се промени: стана по-пресметлив. Едо опря ръце на стената и погледна към тавана. Като че ли офисът го ограничаваше, сякаш се чувстваше твърде едър, за да бъде затворен между тези стени.
Обърна се към Джо с изщракване на токове.
— Вероятно ако помогна на враговете на „Озирис“, това ще е краят на кариерата ми в рекламата, но ти го дължа. Египет ти го дължи. — Смачка красноречиво цигарата. — Освен това ми писна от този бизнес. Нямаш представа какво е да работиш за зет си. По-лошо е от армията.
Джо се засмя.
— Ще сме благодарни за помощта ти.
Едо кимна.
— А как ти и твоите приятели смятате да влезете в сградата на „Озирис“? Предполагам, че директна фронтална атака и скачане от хеликоптер не са възможни.
Джо кимна към рецепцията, където Кърт и Рената разглеждаха диаграми и чертежи, свалени на айпада ѝ.
— Още не съм сигурен. Приятелите ми работят по въпроса. И на мен ми се ще да чуя плана.
Едо им помаха да влязат. Последваха представяния. После минаха към същината.
— Колегите ми изпратиха схемите на електроцентралата на „Озирис“ — каза Рената, като излезе напред и сложи айпада на писалището, за да могат всички да го виждат. — Ако приемем, че тези чертежи са точни, мислим, че открихме слабо място.
Тя почука по екрана, докато се появи снимка на обекта с по-висока резолюция. Тя включваше реката и околния район.
— Охраната откъм улицата е многопластова и е почти непреодолима, което означава, че единственият начин да влезем е откъм реката. Ще ни трябва лодка, водолазно оборудване за трима и лазер със средна честота — зелен ще е най-добре, но всичко подобно на таргетиращ военен лазер ще свърши работа.