Едо кимна.
— Мога да се добера до такива неща. После?
Кърт пое нататък.
— Движим се по реката до този участък, на осемстотин метра южно от централата. Аз, Джо и Рената ще влезем във водата и ще се носим с течението, като се придържаме към западния бряг. Ще се плъзнем в канала, ще заобиколим първите турбини и ще продължим надолу до място точно пред втората турбина… тук.
— Звучи лесно — каза Едо.
— Сигурен съм, че ще има усложнения — добави Джо.
— Разбира се — каза Кърт и се обърна към Рената. — Ще превключиш ли на схемата?
Рената натисна екрана и се появи чертеж на водния канал.
— Не би трябвало да има проблеми с влизането в канала — каза Кърт. — Но щом влезем, трябва да минем покрай турбините. Тъй като ще е нощ, можем да предположим, че те ще са на минимална мощност, но това може да се промени всеки миг. И дори ако са спрели, пак ще се въртят бавно.
— Слагаме ги в списъка с неща за избягване — каза Джо.
— Точно така. И това ще стане най-лесно, като се придържаме към вътрешната стена. Има достатъчно място около първите турбини. Щом ги подминем, продължаваме към втория етап. Тук вече става интересно.
Джо забеляза две неща на диаграмата. Втората турбина беше по-голяма. И имаше две издатини на стената към края на огромния въртящ се диск. Приличаха на палчета в машина за флипър. Той ги посочи.
— Отклоняващи шлюзове — каза Кърт. — За да вкарват повече вода през витлата на турбината в моменти на пиково потребление. В свито положение те се прибират към стените и част от водата минава покрай турбината. Но когато са в отворено положение, краищата им се опират директно в турбината. Няма начин да бъдат заобиколени, освен ако не излезем от водата, преди да стигнем до витлата. — Посочи място на схемата. — Тук има стълба за поддръжка, заварена за шлюза. Придържаме се към стената, хващаме се за стълбата и се изкачваме.
— Изглежда доста просто, стига шлюзовете да са прибрани каза Джо. — Но ако са разтворени? Имаш ли някаква представа как това влияе на течението?
— При пълното им разтваряне течението се удвоява и точната му сила ще зависи от наличния воден поток. По това време на годината обикновено е два възела.
— Два възела не са проблем — каза Джо, — но четири ще бъдат.
Кърт кимна. За този риск говореха.
Джо обмисли вероятностите. Нямаше причина централата да работи на пълна мощност посред нощ. Пиковото потребление беше следобед.
— Ако приемем, че няма да станем на пюре — добави Кърт, — следващият ни проблем започва на повърхността.
— Със сигурност имат камери — изтъкна Едо.
Този път отговори Рената.
— Имат. Тук и тук. Но тези две камери са насочени навън, за да заснемат всеки, който се приближава към съоръжението. Щом подминем първите турбини, трябва да се тревожим само за една камера. Монтирана е тук — каза тя и посочи друго място. — Сканира целия ръб на вътрешната стена. Този, по който ще трябва да минем.
— Затова ви трябва лазерът — каза Едо.
— Именно — отвърна Рената. — Фокусиран лазер може да претовари сензора. Вие ще отговаряте за това, най-подходящият ъгъл ще е от брега нагоре срещу течението и от отсрещния бряг. След като го насочите към камерата, сензорът ще се опитва да обработи сигнала и те няма да виждат нищо, освен празен екран.
Кърт продължи:
— Щом камерата ослепее, можем да излезем от водата. Тръгваме по ръба и минаваме през тази врата.
— Колко време да държа лазера включен?
— Две минути — каза Рената. — Само толкова ни трябва.
— Ами алармите и вътрешните охранителни камери? — попита Едо.
— Мога да ги обезвредя, щом влезем вътре — обеща тя. — И алармите, и камерите се контролират от програма, наречена „Халифакс“. Нашите специалисти ми казаха как да я хакна.
Рената извади на екрана схема на вътрешността.
— Знаем, че Хасан влезе през тази врата. Сигналът му остана силен, докато вървеше по коридора и после вероятно се качи в този асансьор. Ако се съди по отслабването на сигнала и изчезването му след това, трябва да предположим, че е слязъл на по-долно ниво, а не се е качил нагоре. Което означава, че ще е в контролната зала на електроцентралата ето тук.
— Сигурни ли сте, че не влизате в капан? — попита Едо. — Не е нужно да ви казвам, че влезете ли там, вече няма кой да ви помогне.
— Знаем — отговори Кърт. — Повярвайте им, не мога да си представя защо Хасан ще седи в тази сграда и ще гледа нивата на електричеството. Но телефонът му предава оттам, докато не изгуби сателитната връзка. И дори ако не е там, „Озирис“ е свързана някак с това. Което означава, че няма да навреди да огледаме.