— Всички сте много смели — каза Едо. — Аз какво да правя, докато сте вътре?
— Просто ще ни чакате надолу по реката каза Кърт. — Ако открием Хасан, ще го доведем. Ако не го открием, ще обиколим, ще пропуснем магазините за сувенири и ще се приберем право у дома.
44
Няколко часа по-късно те отново бяха в Нил, напредваха срещу течението с моторницата на един приятел на Едо. Водолазно оборудване за трима беше опаковано заедно с лазер и триножник.
Нощта вече разстилаше пелена от мрак над района и движението по реката не беше така оживено като през деня. Луната не беше изгряла, но прозорците на високите жилищни сгради и хотели разливаха светлина по водата.
Когато наближиха електроцентралата на „Озирис“, Кърт погледна по течението.
— Водата в другия край на канала се движи по-бавно сега.
— Сигурно им трябва по-малко електроенергия — предположи Рената.
— Това е добър знак — добави Джо.
— И все пак нещо не се връзва — отвърна Кърт. — Но пък при спокойна вода ще влезем по-лесно в канала и ще стигнем до брега.
Джо беше насочил уред за нощно виждане към канала.
— Като че ли шлюзовете са прилепени към стената. Едно на нула за логиката.
Едо ги поведе нагоре по реката, преди да смени курса и да свърне към западния бряг. Докато позиционираше лодката, Кърт, Джо и Рената се приготвиха за гмуркане.
Вече бяха с черните водолазни костюми под обикновените дрехи, но трябваше да сложат устройствата за компенсиране на плаваемостта — своите УКП, — да закачат кислородните бутилки и да проверят регулаторите. Кислородните бутилки от неръждаема стомана бяха стари и матови, затова не отразяваха много светлина. Плавници, непромокаеми кесии към костюмите и водолазни светлини с ниска интензивност, които да им позволяват да се следят взаимно, допълваха екипировката.
Липсваха единствено ускорителите, които ги придвижваха под водата, и подводната комуникационна система. Стандартните знаци с ръце трябваше да свършат работа.
— На позиция сме — каза Едо.
Кърт кимна, после с Джо се плъзнаха под водата и увиснаха до лодката. Рената провери за последно компютъра, преди да се присъедини към тях.
— Някакви колебания? — попита Кърт.
— Не — отвърна тя. — Само исках да се уверя, че мишената ни не е напуснала сградата, преди да си направим целия този труд да влезем вътре.
— Сигурно телефонът му още е извън обхват? — каза Кърт.
Тя кимна.
— Тогава какво чакаме? — попита той. — Да вървим.
Сложи маската, захапа регулатора и се отблъсна от лодката.
45
Нощното гмуркане беше трудно и при най-добрите обстоятелства. Да се носиш в мрака, в река, изпълнена с насрещни течения, пясъчни плитчини и други препятствия беше още по-трудно. Но докато се придържаха към западния бряг, нямаше да изпуснат целта си.
В течния мрак Кърт използваше само краката си, риташе бавно и плавно, като притискаше ръцете до тялото си. Ограничаваше скоростта, заедно с течението, до три възела. С това темпо изминаха десет минути, докато стигнат до отвора на канала.
Кърт се спусна към дъното, водата около него стана черна като катран и от повърхността се виждаше само леко сияние. На тази дълбочина щеше да е невидим за всеки на брега, но малкото количество светлина все пак щеше да му помогне да се ориентира. Той пое наляво и погледна назад. В мрака видя двете сияещи светлинни на китките на Джо и Рената. Двамата бяха свързани и плуваха заедно. Неговата светлинка бе насочена към тях, за да могат да я следват.
Напред се появи смътно сияние. Това бяха прожекторите на строителния обект, които обливаха със светлина реката.
Бяха на прав път.
Сега, когато във водата проникваше светлина, Кърт се спусна малко по-дълбоко. Заплува напред, спря под първите прожектори и зърна бетонната стена, която разделяше канала от реката. Трябваше да остане отляво, или рискуваше да бъде отнесен от другата страна от течението или струята.
Влезе в канала без проблем. Течението бе постоянно, но обкръжението му вече беше напълно различно. Втора вълна светлина опъстряше водата и в мекото сияние той видя стената вдясно и бетонното дъно на канала.
Напред се виждаха издатини с формата на ромб по дъното, за да засилват турбуленцията на водния поток. Той мина над тях, плуваше близо до вътрешната стена и забави, като накрая просто се носеше с течението. Стаи дъх, за да спре струята балончета, която можеше да бъде забелязана на повърхността, докато беше в сянката на стената.