Появиха се първите турбини, издигаха се от мрака като кораб, изникващ от мъгла. Мътно сиви и отначало без различими подробности, те напомниха на Кърт за двигатели на 747. Всяка беше с диаметър петнайсет метра имаше десетки витла, щръкнали от централната главина като вентилатор. Той чуваше щракането на перките, които се въртяха бързо от течението.
Кърт се придържаше към вътрешната стена и се плъзна през пролуката между нея и най-близката турбина. Озърна се назад и видя, че Джо и Рената го следват.
Когато минаха през централната секция на канала, започна вторият етап. Кърт забави дори още повече, сега просто се носеше и риташе само за да се придържа към стената. Не искаше да пропусне стълбата за поддръжка, която беше единственият им изход.
Чу се и друг шум. Тази вибрация беше по-дълбока и по-страховита, като бученето на далечно корабно витло.
Главната турбина беше пред него. Тя бе почти два пъти по-голяма от първите и заемаше по-голяма част от канала. Чу звука много преди да забележи витлата, когато предният край на дефлекторния шлюз се появи.
Точно както се надяваха той беше свит плътно до стената. И макар че цветът му изглеждаше по-светъл във водата, пак контрастираше силно със сивия бетон.
Кърт се понесе покрай шлюза и се огледа за стълбата за поддръжка, посегна към нея и се хвана с две ръце още щом я видя. Извитите пречки бяха заварени за стоманения шлюз стабилни и лесни за хващане.
Кърт посегна надолу, разхлаби плавниците си и ги остави да се понесат с течението. Гледаше ги как изчезват надолу по канала. Водата в канала сега се движеше не по-бързо от самата река, но беше по-плътна от въздуха и удържането на позицията му срещу течението бе като да се опитва да устои срещу силен вятър.
Гледаше как Джо и Рената приближават. Рената стигна първа и се хвана за същата секция от стълбата като Кърт. Джо се хвана за пречките под тях. Също като Кърт, и те бързо се отърваха от плавниците и качиха крака на стълбата за допълнителна опора.
Джо вдигна палец. Кърт погледна към маската на Рената, само на сантиметри от неговата. Тя се усмихваше. Направи му знак за окей с пръсти.
Бърз поглед към оранжевия часовник „Докса“ му показа, че се движат добре с времето. Сега трябваше да чакат. Имаха цели три минути, преди Едо да активира лазера и да ослепи камерата на бетонната пътечка горе.
Едо вече беше изтеглил лодката на брега, а лазерът беше разопакован и монтиран на триножника си. Това беше цивилна система, предназначена за наблюдение, но не много по-различна от таргетиращите системи, които бе използвал в армията.
След като нагласи всичко, Едо погледна през окуляра и откри камерата, която трябваше да ослепи. Увеличи изображението, фокусира лещите точно и отстъпи назад.
Погледна си часовника. Имаше две минути. Не му оставаше да стори друго, освен да натисне бутона.
Копнееше за цигара просто за да минава времето. Брегът беше пуст, но някакъв звук наруши усамотението: звук на приближаващ хеликоптер.
Светлината в небето може би се отправяше към сградата на „Озирис“. Едо я проследи с поглед, за да е сигурен за посоката. Когато машината кацна, той се зачуди кой ли може да има работа в „Озирис“ посред нощ.
Увиснали на стълбата в канала на девет метра под повърхността, Кърт, Рената и Джо нямаха представа за приближаването на хеликоптера. Те се справяха с други промени: силен механичен трясък, последван от значително засилване на течението.
Нагоре от позицията им един кръгъл люк в стената се отвори. Той беше с размерите на голяма отточна тръба от система за отводняване при бури. Когато тя зейна широко, течението започна да се засилва, защото огромно количество вода изтичаше от отворилата се тръба.
Те се вкопчиха за стълбата, за да са възможно най-малко препятствие срещу водното течение. Усещаха силата на напора му. Кърт рискува да си погледне часовника.
Една минута.
Второ бучене ги разтърси силно. Вибрацията мина по стълбата и през телата им, когато целият дефлекторен шлюз потрепери и започна да се движи.
Рената погледна Кърт. Очите ѝ бяха широко отворени от тревога. Той не беше изненадан: това бе доста по-голям проблем. Шлюзът се завърташе в отворена позиция и това щеше да ускори още повече водното течение.
Голямата турбина се завъртя по-бързо, щом пролуката около нея се стесни и бученето се засили. Когато шлюзовете ограничаха водата само до турбината, силата ѝ щеше да е твърде голяма, за да могат да устоят, и щяха да се пуснат от стълбата и да бъдат повлечени към витлата.