Кърт посочи нагоре и Рената кимна. Той откопча ремъците си и се обърна странично на течението, като се измъкваше от хамута. Кислородната бутилка и маската бяха откъснати от него от течението и повлечени надолу. Той тръгна пръв, като пускаше само една ръка и се заизкачва по стълбата бавно и методично. Всяка стъпка нагоре беше усилие. Всяко местене на ръка и крак бе борба с порива на водата.
Когато наближи върха, той погледна надолу. Рената и Джо го следваха. Той отново погледна часовника си. Десет секунди.
Започна да отброява.
Три… две… едно…
Време беше.
Показа се на повърхността и се качи върху дефлекторния шлюз. Беше чудесно да е извън шуртящата вода, но опасността още не беше свършила. Движещият се шлюз беше дълъг само метър и подсилената стомана и жълтата боя бяха мокри и хлъзгави.
Кърт остана приклекнал ниско и стабилно. Водата се издигна до шлюза, където течението бе отклонено към турбината, докато зад него беше с няколко стъпки по-ниска и се завихряше на пенест въртоп. Бяла вода кипеше зад турбината, шумът и яростта ѝ отекваха по канала и в околните сгради.
Тътенът беше твърде силен, за да го надвика, затова, когато Рената се появи, той само посочи. Също като него и тя се беше освободила от водолазното оборудване. Кимна и тръгна по горната част на шлюза. Джо се появи след тях, също без бутилките. Последваха Рената по отклоняващия шлюз към бетонната пътека и после по ръба към сервизната врата.
В далечината Кърт видя зелено сияние там, където лазерът осветяваше лещите на камерата.
Браво на теб, Едо.
— Много лош късмет да се отвори така шлюзът — каза Джо.
— По-изненадваща беше другата тръба — каза Кърт. — Не видях никакви други тунели на чертежите.
— Нито пък аз — каза Джо. — Но ако няма такива, откъде идва всичката тази вода?
— Ще мислим за това по-късно. — Кърт си погледна часовника и се обърна към Рената. — Имаме по-малко от минута, преди Едо да изключи лазера.
Тя вече действаше.
— Времето е достатъчно.
Разкопча непромокаемата кесия на костюма си и извади две куки. Мушна ги в ключалката на вратата и те помръднаха вътре.
На десет крачки от вратата тя откри панела за алармената система. Свали капака му и включи малко устройство в слота. Цифри и букви се заизливаха по екрана на устройството, докато минаваха през десет милиона възможни кодове и деактивираха алармата. След пет секунди светлинката на панела стана зелена.
— Това беше — рече тя. — Алармите са изключени, а вътрешните камери са на стоп кадър. Ще продължат да показват едно и също през следващите двайсет и пет минути. Дотогава би трябвало да можем да се движим свободно.
— Значи дотук и с алармената система, за която дадох толкова пари миналата пролет — каза Кърт.
— Напомни ми да си взема куче — отвърна Джо. — Старите методи са най-добри.
Рената кимна и прибра малкото устройство в кесийката си, после дръпна ципа.
— Да вървим — каза Кърт.
Те тръгнаха по коридора и бързо откриха стълбището. Три площадки по-надолу чуха писклив жужащ звук.
— Помещението с генератора — каза Джо.
Кърт открехна вратата и надникна вътре. Още бяха един етаж над най-долното ниво. Помещението беше огромно, до отсрещната стена имаше няколкостотин крачки, а таванът бе на осемнайсет метра височина. Вътре имаше редица овални корпуси. Всеки широк десет метра и поне пет висок.
— Все едно сме до язовирната стена на Хувър — каза Джо.
— Електроцентралата — каза Кърт, — точно като на плановете.
— Нещо друго ли очакваше? — попита Рената.
— Не знам. Имах чувството, че не е само това, щом Хасан се скри тук.
— На мен ми изглежда нормално — каза Джо. — Водата върти голямата перка в реката, която е свързана с тези генератори.
— Съгласен съм — каза Кърт. — Освен това изглежда пусто. Не виждам не само Хасан, но и когото и да било. Може би той наистина е изключил телефона и си е тръгнал. Възможно ли е да е разбрал, че го следим?
— Съмнявам се — каза Рената.
Затвориха вратата след себе си и Кърт тръгна приведен напред. Джо и Рената го следваха. Вратата на асансьора в другия край на залата се отвори. Група мъже излязоха от кабината и тръгнаха през помещението. Трима бяха с черни униформи, други трима с различни, подобни на арабски одежди, а последният беше с тъмен бизнес костюм, бяла риза и вратовръзка.
Мъжете за миг се скриха от поглед, после се появиха в другия край на един от генераторите. Почти по същото време жуженето, изпълващо залата, промени височината си и започна да забавя.